Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Д. ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНОИЛ М. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Д. Д. по административно дело № 958 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по касационна жалба на И. Д., Н. Б. и Н. Т. против решение № 245 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело № 344/2021 г. от Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата им в качеството на законни наследници на починалия на 10.11.2017 г. М. Д. против Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/288/06.11.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 9 211,46 лв. и са осъдени да заплатят на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с административнопроизводствените правила, материалния закон и при необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване и евентуално отмяна на решението.
Ответникът по жалбата – изпълнителният директор на ДФ “Земеделие“, чрез процесуалния си представител взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Перник е Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/288/06.11.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 9 211,46 /девет хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/.
Основното твърдение в касационната жалба е, че е недопустимо да се налагат административни санкции на починало лице, респективно на неговите наследници, като доводите се основават в чл. 19, 2 на Регламент (ЕО) 640/2014, чл. 64, 3 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и чл. 7 от Регламент 2988/1995, предвиждащи налагане на административни санкции на бенефициера на помощта или подпомагането или други лица или групи, които са обвързани от задълженията, предвидени в посочените в чл. 64, 1 правила, следователно не и на наследниците на бенефициера. Твърди се още, че в процесния случай са изтекли и всички срокове, в които е допустимо налагането на подобна административна санкция. Излагат се доводи още, че не е налице умишлено наддеклариране на санкционираните площи, което да е основание за налагане на административни санкции.
Жалбата срещу уведомителното писмо се разглежда повторно, след като с решение № 8694/19.07.2021 г., постановено по административно дело № 4762/2021 г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение № 30/25.2021 г. по административно дело № 751/2020 г. по описа на Административен съд – Перник. В решението си Върховният административен съд е изложил подробни съображения за това, че при смърт на земеделски производител в хода на административно производство, започнало по заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и приключило с административен акт, с който се налага санкция за бъдещ период от време, задължението по акта се наследява. Посочено е, че правото на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания е упражнено с подаване на заявлението от наследодателя и не може да има разлика в правните последици при настъпила смърт след издаване на административен акт, който частично е неблагоприятен за заявителя и при настъпила смърт преди издаване на уведомителното писмо. Изложени са разсъждения относно правния характер на административната санкция за бъдещ период и същностната й разлика с административното наказание глоба по смисъла на ЗАНН. Посочено е, че по смисъла на чл. 64 от Регламент № 1306/2013 г. и чл. 19, пар. 2 от Регламент 640/ 2014 г. при свръхдеклариране на площи административната санкция за бъдещ период не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза, като отнеме незаконно придобитата облага и в частност да задължи бенефициера да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснато нарушение на изискванията.
Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на решение № 8694/19.07.2021 г., постановено по административно дело № 4762/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Правилен е изводът, че при смърт на земеделски производител в хода на административно производство, започнало по заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и приключило с административен акт, с който се налага санкция за бъдещ период от време, се наследява. В този смисъл решение № 13510 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10358/2015 г., IV отд., решение № 1686 от 07.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14259/2016 г., IV отд. и др. Настоящият съдебен състав споделя правните съображения, че потвърждаването на оспореното уведомително писмо, с което е отказана заявената финансова субсидия и е наложена санкция за бъдещ период, пряко рефлектира в патримониума на законните наследници, като намалява наследствената маса. Правото на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания е упражнено с подаване на заявлението от наследодателя. Не може да има разлика в правните последици при настъпила смърт след издаване на административен акт, който частично е неблагоприятен за заявителя и при настъпила смърт преди издаване на уведомителното писмо. Заявлението е за кампания 2015 г., като до смъртта на Динчев са проведени още две кампании за 2016 и 2017 година. В уведомителното писмо изрично е посочено, че надплатената сума ще бъде прихваната от одобрената субсидия по заявлението на Динчев за кампания 2016 г. и следващите кампании по директни плащания. Следователно наложената санкция е част от наследствената маса.
Настоящият съдебен състав счита, че съставът постановил обжалваното решение, по силата на чл. 224 от АПК изцяло се е съобразил с указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото и е постановил едно правилно и законосъобразно решение.
Поради това, че не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаградение.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 , предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение:
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело № 344/2021 г. от Административен съд - Перник.
ОСЪЖДА И. Д., Н. Б. и Н. Т. да заплатят на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ДИАНА ДОБРЕВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М. п/ МАРИЯ НИКОЛОВА
Особено мнение на съдия Мария НиколоваНе съм съгласна с мнозинството на състава, поради което подписвам определението с особено мнение.
Считам, че в процесния случай обжалвания административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизвоствените правила, което не е отчетено от решаващия съд, независимо че уведомителното писмо е издадено спрямо наследниците на М. Р. Д. и съдът е съобразил указанията дадени с решението на ВАС по адм. дело 4762/2021. Това допуснато нарушение от органа е пречка да се прецени правилното приложение на материалния закон.
От административния орган, съответно по делото, е останал неизяснен въпросът дали физическите лица – наследници на починалия земеделски стопанин, са обвързани от задълженията, поети от наследодателя им във връзка с подаденото заявление за подпомагане за кампания 2015 г., за да може да се установи дали на същите може да се наложат предвидените в уведомителното писмо санкции за бъдещ период.
Разпоредбите на чл. 64, 2, буква „а“ и чл. 77, 2, т. 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент (ЕС) 1306/2013) предвиждат случай, в които не се налагат административни санкции, каквито санкциите за бъдещ период, наложени с процесното уведомитено писмо са. Смъртта на бенефициера е обстоятелство, което може да има такава последица, предвид чл. 2, ал. 2, буква „а“ от същия регламент. За да не се наложат административни санкции, компетентният орган следва да бъде уведомен за настъпилата „непреодолима сила“ или „изключително обстоятелство“, по смисъла на чл. 2, ал. 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Изискването за уведомяване е предвидено в Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014) – чл. 4, 2 и в чл. 13 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Съответно за лицата спрямо които са налице условия за позоваване на обстоятелство по чл. 2, 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 тече срок за това уведомяване, който съобразно Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 е петнадесет работни дни, считано от датата, на която бенефициерът или упълномощеното от него лице, е в състояние да направи това, а съобразно чл. 13 от Наредба № 5/ 2009 г. е до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие.
В процесния случай административният орган не е изследвал от кога започва да тече срокът за наследниците за уведомяване, т. е. от кога наследниците са узнали, че техният наследодател е подал заявление за подпомагане, съответно от кога и дали са поели стопанството му по смисъла на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и съответно дали са уведомили органа за настъпилата смърт на земеделския стопанин. Органът не е изложил каквито и да е съображения, защо след като земеделския стопанин е починал, на неговите наследници са наложени санкции за бъдещ период. Считам, че органът е следвало да изложи съображения в тази връзка, за да мотивира извода си за налагане административна санкция на наследниците. В изпълнение на влязлото в сила решение по адм. дело № 267/16.10.2019 г. на АС-Перник, административният орган е посочил наследниците на М. Д. като адресати на уведомителното писмо, без да изясни посоченото по-горе.
Считам, че липсата на извършена преценка за наличието на основания за неналагане на административни санкции, което е в правомощията на разплащателната агенция при произнасяне по подадените заявления за подпомагане/плащане, прави процесното уведомително писмо издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 3 АПК. Това допуснато нарушение е пречка за преценка дали с налагането на санкция за бъдещ период правилно е приложен материалния закон.
Мария Николова