Решение №628/11.09.2009 по гр. д. №1806/2008 на ВКС, ГК, IV г.о.

№ 628

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в публично заседание на 15 юни 2009 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

В. И.

при секретаря В. П.

изслуша докладваното от съдията Д. Ц. гражданско дело № 1806/08 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 218а, ал. 1, б.”а” ГПК отм. във вр. с §2, ал. 3 ГПК.

С решение № 408 от 14.12.2007 г. по в. гр. д. № 770/07 г. на Пернишкия окръжен съд е обезсилено решение № 48 от 16.07.2007 г. по гр. д. № 1/07 г. на Брезнишкия районен съд и е прекратено производството по делото по установителния иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, предявен от В. В. М., Н. В. П. и Г. В. С. против М. И. Г..

Против въззивното решение е подадена касационна жалба от В. В. М., Г. В. С. и Н. В. П.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за разглеждане на спора по същество.

Ответникът по касация М. И. Г. изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени данните по делото във връзка с изложените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Въззивният съд е приел, че предявеният от В. В. М., Г. В. С. и Н. В. П. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС техният наследодател В е бил собственик на земеделски имот - нива с площ от 3.5 дка в землището на с. К., е недопустим поради липса на правен интерес. Изводът е обоснован с това, че ответникът М. И. Г. не е заявявал спорния имот за възстановяване пред поземлената комисия.

Въззивното решение е правилно, като в допълнение на изложените от Пернишкия окръжен съд мотиви настоящата инстанция счита за необходимо да добави следното:

Установителният иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя към момента на обобществяването й. Правният интерес от провеждането му се свързва с установяване на субекта, в чиято полза следва да се извърши възстановяването. Такъв спор за материално право е налице, когато правото на ищеца на възстановяване на собствеността се оспорва от трети лица, които претендират да са били собственици на земеделския имот към релевантния минал момент - този на обобществяване на земята, поради което имота подлежи на възстановяване в тяхна полза

Настоящият случай не е такъв. Чрез предявения иск ищците, касатори в настоящото производство, целят да установят, че възстановеният на ответника в нови реални граници с план за земеразделяне имот е идентичен по местоположение, площ и граници със земеделската земя, притежавана от техния наследодател към момента на образуване на ТКЗС. Твърдението на ищците е било, а това се установява и от представените по делото доказателства, че с решение № 38 от 25.01.2995 г. по гр. д. № 2977/94 г. на Брезнишкия районен съд, постановено в производство по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е признато правото на ищците в качеството им на наследници на В. М. С. на възстановяване на собствеността върху описаните в решението в 24 пункта земеделски земи, в това число и нива от 3.5 дка в землището на с. К., м.”К”. По молба на ищците за идентифициране на място на границите на този имот през 2006 г. било установено, че същият попада върху имот № 0* възстановен на ответника М. И. Г. с решение № 39 от 21.03.1995 г. на ПК - Б. с план за земеразделяне. Планът за земеразделяне трансформира обекта на правото на собственост. Изискванията на които трябва да отговаря, са визирани в чл. 23а ППЗСПЗЗ и не включват възстановяването да се извърши в старите граници, в които имотът е съществувал преди внасянето му в ТКЗС. При тези обстоятелства и след като ответникът не е заявявал за възстановяване имот, идентичен по площ и местонахождение с процесния, правилно въззивният съд е приел, че действителният правен спор между страните не е относно принадлежността на правото на собственост върху възстановения с план за земеразделяне имот към релевантния минал момент и следователно не е налице правен интерес от провеждането на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Изводът е, че искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим поради липса на правен интерес и като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, въззивният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408 от 14.12.2007 г. по в. гр. д. № 770/07 г. на Пернишкия окръжен съд:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Дело
Дело: 1806/2008
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Четвърто ГО
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...