О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 115

София, 30.07.2009 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 28 юли две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова

гр. дело № 63 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.

О. Б. чрез своя процесуален представител адвокат Е гр. П. е обжалвала решението на Пазарджишкия окръжен съд от 21.10.2008г по гр. д. № 617/2008г с което е оставено в сила решението на Пазарджишкия районен съд от 29.05.2008г по гр. д. № 564/2008г. С това решение районният съд осъдил О. Б. да заплати на Л. А. Б. от с. Д. област Пазарджик сумата 3200 лева представляваща обезщетение за претърпяни от травматично увреждане-счупване на дясната глезенна става на 8.10.2006г, неимуществени вреди и сумата 340 лева-имуществени вреди, заедно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба-10.01.2007г до окончателното им изплащане и направените по делото разноски съобразно уважената част на исковете в размер на 320.37 лева.

В изложението към касационната жалба за допустимост е посочено, че същественият материално правен въпрос-отговорността на О. Б. на правно основание чл. 1 ЗОДОВ-бил решен в противоречие с практиката на ВКС,тъй като по делото не било констатирано противоправно поведение на служител на О. -лицето причинител на деликта, намиращо се в трудовоправни отношения с държавния орган, който отговарял за вредите на основание чл. 1 ЗОДОВ-т. е. основанието за допустимост било чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Този материално правен въпрос бил решен неправилно и допускане до...