О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 309София, 10.05.2017 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 21/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1577 от 20.07.2016 г. по т. д. № 839/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1721 от 26.10.2015 г. по т. д. № 4846/2011 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-6 състав (поправено с решение № 2064 от 28.12.2015 г.). С първоинстанционния акт е признато за установено по предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че същият дължи на лизинговото дружество сумата 72 187.95 лв. по запис на заповед от 15.03.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.02.2011 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 4048/2011 г. на Софийски районен съд, 31 състав.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Излага подробни съображения срещу изводите на възззивния съд, че: процесният договор за финансов лизинг не е нищожен поради неравнопоставеност на страните, тъй като лизингополучателят няма качеството „потребител” по смисъла на З.; не е доказано развалянето на договора поради неизпълнение задълженията на лизингодателя да предаде посочената в договора вещ, като същата бъде годна за ползване; чрез извършените от лизингополучателя плащания същият се е съгласил за изменение на договора за лизинг по отношение на вещта, като е приел вещ с различен номер на рамата; поради факта на подписване...