№ 277

София, 10.05.2017 г.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 5215 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 5535 от 01.07.2016 г. по в. гр. д. №2636/2016 г. на Софийски градски съд, II-Г с-в, е потвърдено решение № I-118-12 от 15.10.2015 г. по гр. д. № 54481/2013 г. на Софийски районен съд, 118 състав, с което е бил уважен предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК – признато е за установено по отношение на ищците, че ответниците И. Г. Л. и С. Г. Л. не са собственици на 600/1000 идеални части от имоти с идентификатори № 68134.1939.763 с площ от 284 кв. м. и №68134.1939.462 с площ от 904 кв. м. по КК на [населено място], включени в УПИ ХI-462, кв. 15а по плана на[жк], местност „А.“, и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариалният акт за собственост на ответниците.

Предмет на спора по делото са два имота, възстановени на ищците по реда на ЗСПЗЗ с решения № 4226/10.08.1993 г. и №5709/16.01.1996г. на ПК „В.”. Върху тях ответниците са заявили право на собственост за 600/1000 ид. части на основание §4а ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, а по същество той е основателен. Правото на ползване на ответниците, отстъпено на основание ПМС 21/1963 г., не се е трансформирало в право на собственост по реда на §4а ПЗР на...