ЗАПЛАЩАНЕТО НА ДЪЛЖИМАТА ИЗДРЪЖКА ОТ ВИНОВНИЯ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЧЛ. 153, АЛ. 3 НК Е ЛИЧНО ОСНОВАНИЕ ЗЗД ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, ПОРАДИ КОЕТО ИЗВЪРШИТЕЛЯТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА ПО ЧЛ. 153, АЛ. 1 И 2 НК СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗЗД ВИНОВЕН, КАТО СЕ ОСВОБОДИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.

Чл. 153, ал. 3 НК

Председателят на Върховния съд на НРБ на основание чл. 239 НПК е сезирал Върховния съд, Общото събрание на наказателните колегии, за издаване на тълкувателно решение по чл. 153, ал. 3 НК, като се изясни дали се предвижда ненаказуемост на извършеното деяние по чл. 153, ал. 1 и 2 НК, когато деецът внесе дължимата сума по издръжката до постановяването на присъдата и ако не са настъпили други вредни последици за пострадалия, и следва ли извършителят на деянието да се признае за невиновен и да бъде оправдан, или това е само едно лично основание за дееца да бъде освободен от наказание, следователно да бъде признат за виновен, но да се освободи от наказание. В предложението се изтъква, че по този въпрос съдебната практика е противоречива, и се сочат решения, включително и на Върховния съд, в които различно се прилага разпоредбата на чл. 153, ал. 3 НК.

Върховният съд, Общото събрание на наказателните колегии, за да се произнесе по поставения въпрос, взе пред вид следното:

Съгласно чл. 2 НК престъпление е всяко общественоопасно деяние, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. Извършените деяния по чл. 153, ал. 1 и 2 НК безспорно са престъпления, защото съдържат всичките елементи по чл. 2 НК. След извършването на престъпленията по чл. 153, ал. 1 и 2 НК законодателят е предвидил при какви условия извършителят на престъплението не се наказва. Условията за това са - виновният да изпълни задълженията си по дължимата издръжка преди постановяване на присъдата и да не са настъпили други вредни последици за пострадалия вън от неплащането на дължимата издръжка. Ненастъпването на други вредни последици за пострадалия като една от предпоставките за освобождаване виновния от наказание трябва да е дадено преди изпълнението на задълженията за издръжка. Ако вредните последици за пострадалия са настъпили след изпълнението на задълженията или не са в причинна връзка с неизпълнението на задълженията по издръжката, то следва деецът да се освободи от наказание, щом е изпълнил задълженията си преди постановяването на присъдата. Щом след извършването на престъплението законодателят е предвидил ненаказуемост на извършителя при определени условия, това означава, че с настъпването на тези условия не се заличава престъпният характер на извършеното деяние. Престъплението е извършено и не може настъпилото след това условие да заличи онова, което вече е извършено и е обявено от закона за престъпление. Само амнистията заличава престъпния характер на деянието.

Ненаказуемостта на извършителя на престъпленията по чл. 153, ал. 1 и 2 НК е само едно лично основание за освобождаване от наказателна отговорност. Това означава, че ако престъплението е извършено в съучастие с други лица, то при условията на чл. 153, ал. 3 НК не следва да се накаже само извършителят на престъплението, а другите съучастници на общо основание ще отговарят за извършеното престъпление.

Съобразно изложеното трябва да се приеме като неправилна съдебната практика да се счита, че при условията на чл. 153, ал. 3 НК отпада престъпният характер на извършените престъпления по чл. 153, ал. 1 и 2 НК и да се признае деецът за невиновен. В чл. 153, ал. 3 НК извършителят на престъплението изрично се назовава "виновният". Щом не отпада престъпният характер на извършеното деяние при настъпването на условията по чл. 153, ал. 3 НК, то следва деецът да се признае за виновен, но да се освободи от наказателна отговорност.