О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276

София, 09.05.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева т. д. № 60220/2016 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от [фирма], представлявано от изп. директор Г. Д., срещу решение № 2513 от 24.03.2016 г. по гр. д. № 285/2016 г. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решението от 27.04.2015 г. по гр. д. № 18416/2012 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че [фирма] дължат солидарно с [фирма] на [фирма] на основание чл. 327 ТЗ сумата 23 997.32 лв., представляваща цена на извършени доставки в изпълнение на договор за покупка на стоки за Търговска верига ”Е.” № 1461 от 15.03.2011 г., за които са издадени 50 бр. фактури през периода 22.07.2011 г.- 30.07.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2011 г., както и сумата 101.45 лв. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че договорът за покупка на стоки за Търговска верига ”Е.” не е подписан от изпълнителния директор на дружеството или от друго лице, упълномощено да извършва това правно действие. Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ на потвърждаване на извършените без представителна власт действия от името на дружеството, тъй като същото не е получавало доставки в изпълнение...