Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба подадена от И. И. А. от гр. С. срещу разпореждане от 13.10.2008 г. по гр. д. № 152/08 г. на Софийски градски съд, ІV-Д отд., с което е отказано издаване на изпълнителен лист на основание чл. 241, ал. 3 ГПК отм.,

По делото няма данни кога разпореждането е съобщено на молителя, поради което следва да се приеме, че частната жалба е подадена в законоустановения срок. Тя има за предмет подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е допустима.

Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.

За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:

С молба от 10.10.2008 г. по гр. д. № 152/08 г. на СГС ответникът по иска И. А. е поискал да му се издаде изпълнителен лист, въз основа на който да бъде въведен в сградата, от която е бил изваден, след издаване на изпълнителен лист въз основа на решение по гр. д. № 1304/04 г. на СГС на основание чл. 237, б. “а”, пр. второ ГПК отм., Искането е мотивирано от това, че след като решението на СГС по гр. д. № 1304/04 г. е било отменено от ВКС и делото върнато за ново разглеждане на въззивния Софийски градски съд, с решение по гр. д. № 152/08 г. предявеният срещу молителя ревандикационен иск е бил отхвърлен изцяло.

С разпореждане от 13.10.2008 г. съдът е отказал издаване на обратен изпълнителен лист поради това, че въззивното решение не е влязло в сила, тъй като срещу него е подадена касационна жалба от ищците по иска.

Производството пред СГС по гр. д. № 152/08 г. е образувано на 22.02.2008 г., поради което молбата за издаване на обратен изп. лист е разгледана по реда на ГПК отм. по аргумент от § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК в сила от 1.03.2008 г. Законосъобразността на разпореждането следва да се прецени съобразно ГПК отм.

С въззивното решение, постановено след като делото е върнато за ново разглеждане на този съд от ВКС, е отречено претендираното с иска право на ревандикация на част от недвижимия имот, признато с предходно въззивно решение. След като първото въззивно решение е било изпълнено въз основа на издаден изпълнителен лист преди влизането му в сила и изпълнителното производство по него не е било спряно по реда на чл. 218б, ал. 3 ГПК, отричането на това право със следващо въззивно решение е основание за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл. 241, ал. 3 ГПК едва след влизането на това решение в сила.

Постановеното въззивно решение не подлежи на изпълнение, тъй като е установително по своя характер, а не осъдително. То ще стане изпълнително основание след като влезе в сила, тъй като с него ще се отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на претендираното притезание. Ищецът по осъдителния иск, който е намерен за неоснователен, ще дължи връщане на недължимо полученото. Той носи отговорност и за евентуални вреди от неоснователното принудително изпълнение.

Въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е отказал издаване на обратен изпълнителен лист, поради което не е налице основание за отмяна на обжалваното разпореждане.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОСТАВЯ в сила разпореждане от 13.10.2008 г. по гр. д. № 152/08 г.

2.