Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ

Членове: МАРИО ПЪРВАНОВ

БОРИС ИЛИЕВ

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2341/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Ц. Г. Ц., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. Х., срещу въззивно решение №490 от 17.10.2014 г. по гр. дело №708/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №89/27.04.2013 г. по гр. дело №644/2012 г. на Радомирския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени като погасени по давност предявените от Ц. Г. Ц. и Ц. Л. Ц. срещу [община] искове за връщане на сумата 2 175 лв., представляваща продажна цена по прогласен за нищожен с влязло в сила решение договор, сключен на 12.09.2000 г.; за заплащане на разноски, направени след закупуване на имота касаещи подобренията в него в размер на 1 803. 32 лв.; за заплащане на разходи за подобрения в размер на 6 472.48 лв.; разноски за изготвяне на експертиза в размер на 200 лв. и разноски за правни консултации в размер на 320 лв.

Ответникът по касационната жалба [община] оспорва жалбата. Счита същата за недопустима с оглед критериите на чл. 280, ал. 2 ГПК, защото цената на исковете, предявени от всеки от двамата ищци е с размер под 5 000 лв., съответно 1087.50 лв.; 901.66 лв.; 3236.24 лв.;100 лв. и 160 лв. По отношение на Ц. Л. Ц. въззивното решение е влязло в сила.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г. о. констатира следното:

Въззивното решение е постановено по субективно и обективно съединени искове с цена на всеки един от тях до 5 000 лв.

Оттук следва, че ВКС е сезиран...