Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р. ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ КУ. Л. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 1089 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Българска народна банка (БНБ) срещу решение № 5568/05.10.2021 г., постановено по адм. д. № 6983/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което БНБ е осъдена да заплати на Н. Т. сумата в размер на 3946, 97 лв. обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка АД, в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 20.06.2019 г. до окончателното плащане. Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се да бъде отменено. Претендира се заплащане на направените по делото разноски.

Ответниците - Е. Т. и А. Т., в качеството им на наследници на починалия в хода на съдебното производство Н. Т., чрез процесуален представител, считат касационната жалба за неоснователна. Претендират разноски по представен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред АССГ е образувано по исковата молба на Н. Т. срещу БНБ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3946, 97 лв., претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз. Съдът е уважил предявеният иск и също така е осъдил БНБ да заплати разноските по делото.

Административният съд е приел, че БНБ е надлежен ответник в производството по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, поради това, че е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите.

Съдът се е позовал на Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16, че разпоредбата на чл. 4, параграф 3 ДЕС, както и принципите на равностойност и ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на допълнително условие, вредата да е причинена умишлено от съответния държавен орган.

Съдът е приел наличието на предпоставка за отговорността на БНБ с оглед изричното произнасяне от СЕС, че чл. 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект. След като тази разпоредба, като пряк източник на права и задължения, овластява и задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност в императивния 5-дневен срок и това не е сторено, БНБ е нарушила правото на Съюза, с което първото условие за ангажиране на отговорността на Държавата е изпълнено. При тези данни съдът е приел за доказани имуществени вреди, причинени от нарушението на правото на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди.

При определяне на размера на вредите и периода, за който се дължат, съдът е приел, че ако БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, подт. i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то спрямо срока от 20 работни дни за изплащане на депозитите, смятано от 30.06.2014 г., най-рано ищецът е можел да получи достъп до депозита си на 25.07.2014 г., датата от която реално ищецът е започнал да търпи вреди вследствие нарушението/забавата на БНБ. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г. – когато е отнет лиценза на КТБ и съобразно действащото към момента законодателство е обявена неналичността на депозитите, респ. е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19, след тази дата БНБ вече не е в забава и следователно за този период до датата на изплащане на депозита плюс начислената договорна лихва – 06.12.2014 г. липсва причинно-следствена връзка. Съдът е изчислил реално претърпяната от ищеца вреда, представляваща разликата между законната лихва за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. и изплатената за същия период договорна лихва по депозита на ищеца.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 4, 3 от Договора за Европейския съюз, по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите членки, при пълно взаимно зачитане, си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите членки взимат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнение на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза, съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Цитираната разпоредба на ДЕС не предвижда иска за ангажиране отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС, но материално-правните му предпоставки са изведени ясно в практиката на Съда на ЕС, който приема, че принципът на извъндоговорната отговорност на държавите членки за нарушение на правото на ЕС е присъщ на системата на Договорите, на които се основава Съюза. Правната възможност да се ангажира отговорността на всяка държава членка за вреди от нарушаване на правото на Съюза произтича от чл. 4, 3 ДЕС и принципа на лоялното сътрудничество.

По делото пред първоинстанционния съд са приети писмени доказателства и заключение от съдебно-счетоводна експертиза. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, правилно АССГ е приел от правна страна, че искът е допустим, а по същество е основателен за претендираната сума от 3946, 97 лв. за исковия период. Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата в лицето на БНБ. П. З. за кредитните институции (ЗКИ) на БНБ са възложени конкретни административни правомощия, във връзка с които банката извършва административна дейност. БНБ действа като носител на административни правомощия, регламентирани със закон, като в това си качество и в тези случаи се явява административен орган по смисъла на 1, т. 1 ДР АПК. БНБ е съответният компетентен орган, на който е възложено правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната, с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. Възложеното й с чл. 13 и чл. 36 от ЗКИ правомощие да издава и отнема лицензи на банки е естествено продължение на надзорната дейност върху тях, при която БНБ осъществява властнически правомощия - разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките.

Задължението на БНБ, като надзорен орган върху банковата дейност и носещ отговорността за поддържане на стабилността на банковата система, да обяви неналичността на депозитите по смисъла на Директива 94/19/ЕО, следва пряко от възложените й функции и от нормите на самата Директива. Постановявайки Решение № 73 от 20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, за да може да мотивира извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като преустановяването на достъпа до депозитите е по причини, пряко свързани с финансовото положение на КТБ.

Към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадените заявки за плащане, но и всички вложители били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си, съответно нямали достъп до тях почти шест месеца. КТБ е била поставена под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса, като избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите (чл. 116, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗКИ, отм.). Първото условие по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата – кредитната институция да изглежда неспособна за момента да изплати депозита, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, е спазено, тъй като от посочения момент КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. С решението си от 20.06.2014 г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Липсата на установяване на посочените обстоятелства от страна на надзорния орган в срок е възпрепятствало започването на компенсиране на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, параграф 1 и чл. 10, параграф 1 от Директивата.

Липсата на предвидено в Директива 94/19/ЕО основание за заплащане на вреди, различни от правото на компенсации по чл. 7, пар. 6 от същата, не обуславя извод, че не е налице основание и правна възможност за ангажиране на отговорността на държава членка за нарушение на норми с директен ефект от тази директива. Доколкото в конкретния случай се касае за парично притежание, обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Срокът от 5 работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, изчислен от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор), е изтекъл на 27.06.2014 г., след която дата БНБ е в нарушение на ПЕС. Постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ, отм.) ако БНБ беше взела решението по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите следва да се счита за изтекъл на 25.07.2014 г. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директивата. От тази дата БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие.

Релевантният въпрос в случая е, налице ли е било или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос първоинстанционният съд е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, параграф 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, може да представлява достатъчно съществено нарушение на ПЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на правото на Съюза.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото е доказано настъпването на имуществени вреди за ищеца, причинени от нарушение на ПЕС от БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение и претърпените от него вреди. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на БНБ за липса на такава връзка и изтъкнатите доводи, че дори БНБ да е взела коментираното решение по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата в указания в чл. 1, параграф 1 от Директива 2009/14/ЕО 5-дневен срок, не е имало как да започне изплащане на гарантираните депозити. Съгласно принципа, формулиран в чл. 81, ал. 2 ЗЗД, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.

Предвид изложените съображения, подаденaта от БНБ касационна жалба е неоснователна, а решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на БНБ за присъждане на разноски пред Върховния административен съд е неоснователна и не следва да се уважава, а искането на ответниците в тази насока е основателно. Предвид представените доказателства за договореното адвокатско възнаграждение и неговото заплащане в брой, БНБ следва да бъде осъдена да заплати съответните суми.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5568/05.10.2021 г., постановено по адм. д. № 6983/2019 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на Е. Т., [ЕГН] сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСЪЖДА Българска народна банка да заплати на А. Т., [ЕГН] сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Т. К. п/ РУМЯНА ЛИЛОВА