Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Т. Ц. срещу определение № 332 от 16.04.2009 г. по ч. гр. д. № 333 от 2009 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 482 от 09.02.2009 г. на Плевенския районен съд, имащо характер на определение, за прекратяване на гр. д. № 2* от 2007 г. поради недопустимост на предявените по това дело искове с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 8 от ЗВСВГЗГФ.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. В изложението към частната жалба жалбоподателят сочи, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /за допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ/ в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 836 от 1996 г. на ВС, Четвърто г. о. Сочи и че този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата в следните решения: решение № 131 от 18.06.2008 г. по гр. д. № 204 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд и решение от 22.10.2008 г. на Я. окръжен съд.

Ответниците М. С. Ц. и Б. С. Ц. оспорват жалбата като неоснователна и недопустима.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомена за обжалваното определение на Плевенския окръжен съд на 28.04.2009 г., а частната жалба е подадена на 30.04.2009 г./.

Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който...