Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Н. ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 1066 / 2022 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Бургас срещу Решение №1866 от 24.11.2021г. на Административен съд – Бургас, постановено по административно дело №2044/2021 г.
С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани и превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас (Наредбата), приета с решение по т.5 /Протокол №13 от 29.09.2020 г. на Общински съвет – Бургас (ОбС-Бургас) и присъдил разноски в полза на Окръжна прокуратура – Бургас.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон – отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Намира за неправилен изводът на съда, че ОбС-Бургас не разполага с материална компетентност да приема наредба с предмета на процесната. Позовава се на чл. 63 във вр. чл. 8, ал.2 от Закана за хората с уврежданията (ЗХУ), според който местните органи следва да осигурят условията за достъпност на хората с увреждания до местата за обществото ползване като съобразно своите правомощия издават/приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи. Позовава се и на чл. 99а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) като извежда извод, че според целта на закона наредбата е допустим акт, с който да се уредят условията и реда за издаване на карта за паркиране и за обособяване на местата, определени за превозните, средства, обслужващи хора с увреждания, тъй като такива не се съдържат в закона.
Прави анализ на материалната законосъобразност на протестирани отделни разпоредби от Наредбата като прави извод, че същите са в съгласие с нормативните актове от по-висока степен и целта на закона, поради което обратния извод на съда е неправилен.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отхвърлен протеста на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу Наредбата, както в цялост, така и срещу отделните й разпоредби.
Ответникът по касационния протест – прокурор при Окръжна прокуратура Бургас, не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 20.07.2020 г. на електронната страница на ОбС-Бургас е публикуван проект за Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани и превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас като на заинтересованите лица е предоставен 30-дневен срок за предложения и становища.
Постъпилите предложения и становища са обобщени в справка по чл. 26, ал.5 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Агенцията за хората с увреждания съгласува проекта за Наредба, като прави предложения за изменения в чл. 5, т.2, б“в“ т. 3, б. „б“, както и в 2 от Преходните и заключителните разпоредби от предложения проект.
Има положителни становища от всички постоянни комисия на ОбС-Бургас.
На 18.09.2020 г. с докладна записка на председателя на постоянната комисия по транспорт и безопасност на движението се прави предложение до ОбС-Бургас за приемане на Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани и превозващи лица с трайни увреждания на територията на О. Б.
На 29.09.2020 г. е проведено заседание на ОбС-Бургас, като приемането на Наредбата е включено под т. 5 от дневния ред. След обсъждане Наредбата е приета с 41 гласа „за“, 0 „против“ и 2 „въздържал се“.
Наредбата е публикувана на интернет страницата на ОбС-Бургас.
На 11.08.2021г. прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас подава протест срещу цялата Наредба за престой и паркиране на превозни средства, управлявани и превозващи лица с трайни увреждания на територията на община Бургас с искане бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъдат отменени чл. 6, т.4, 5, б „ж“ и чл. 7, т.1 и 6, чл. 11 и следващи от Наредбата.
При тези факти първоинстанционният съд приема, че съгласно 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата, същата е издадена на основание чл. 21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 23, във вр. чл. 19, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 99 ЗДвП. Анализира посочените разпоредби и извежда решаващ извод, че предмет на Наредбата са обществените отношения, свързани с престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, но тези отношения не могат да бъдат подведени под легалната дефиниция за „ управление“ на пътищата съгласно чл.19 ЗП. Сочи, че съгласно чл. 99 ЗДвП, администрацията управляваща пътя може да определя зони за платено и безплатно паркиране, а общинските съвети да определят цената за това, като заключава че нито една от посочените в 2 от Преходните и заключителните разпоредби на Наредбата правни норми не включват законова делегация, която да оправомощава общинския съвет да приема подзаконови административни актове, уреждащи отношения свързани с престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, поради което счита, че ОбС-Бургас не е имал материална компетентност да приема протестираната Наредба и това налага прогласяването й за нищожна.
В допълнение съдът се произнася и по законосъобразността на отделно протестираните разпоредби, като приема, че същите противоречат на правни норми от нормативни актове от по-висока степен, поради което същите са незаконосъобразни и подлежат на отмяна, но поради изводът, че цялата Наредбата е приета при липса на материална компетентност на общинския съвет за това, съдът само прогласява нищожността й.
Решението на Административен съд – Бургас е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно по чл. 8 ЗНА във вр. с чл. 76, ал. 3 АПК във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗМСМА общинският съвет може да приема подзаконови нормативни актови, и в частност наредби за неуредените обществени отношения в актове от по-висока степен, но при съобразяването на основаните принципи от последните и ако отношенията са от местно значение. Това нормативно регламентирано негово правомощие е ограничено от гледна точка на териториалния му обхват, но и от гледна точката на предмета на регулиране.
В чл. 21, ал. 1 ЗМСМА неизчерпателно са изброени правомощията на общинският съвет, като в нито една от 25 точки, не се открива такава, която да му предоставя компетентност да приема подзаконова нормативни актове, уреждащи правоотношения, свързани с организацията на движението по пътищата на територията на общината и частност относно престоя и паркирането на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Съгласно чл. 21, ал.1, т. 23 ЗМСМА – общинският съвет – „решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи“, но в този случай компетентността му е ограничена до регламентацията на тези правоотношения, които не са регламентирани от закона и са от местно значение. В случая в протестираната Наредба не се откриват норми, които да водят на извод, че обществените отношения свързани с престоя и паркирането на превозни средства на хора с увреждания или превозващите такива имат някаква специфика, която да налага отделна местна регламентация. В случая е приложима общата регламантация на правоотношенията във връзка с движението по пътищата по ЗДвП и този за хората с увреждания.
Видно от позитивното право, правоотношенията свързани с движението по пътищата и в частност с престоя и паркирането и спирането са изрично регламентирани в чл. 93 – 99а ЗДвП. Правоотношенията свързани с осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания са от компетентността на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласно чл. 58, т. 3 ЗХУ.
Нито в тези разпоредби, нито в други на Закона за движението по пътищата или Закона за хората с увреждания е предоставена компетентност на общинските съвети да регламентират отново или по различен начин паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания.
Неоснователен е доводът на касатора, че съгласно чл. 63 във вр. чл. 8, ал. 2 ЗХУ той може да приема наредба с предмет на процесната.
Действително съгласно чл. 8, ал. 2 ЗХУ - „Държавните и местните органи съгласно своите правомощия приемат, съответно издават нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с правата на хората с увреждания.“, но това е приложимо само, когато съответните обществени отношения не са уредени по общ начин от друг орган.
Съгласно чл. 63 ЗХУ - „Местните органи осигуряват в рамките на предоставената им компетентност: 1. изграждането и поддържането на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на достъпната среда в сградите и съоръженията по чл. 53, ал. 2, т. 1 и 2 – общинска собственост, и ежегодно разработват програми, одобрени от съответните общински съвети, с необходимите за това мерки, финансови средства и срокове за изпълнение; 2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от хора с увреждания транспортни средства; 3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета – водачи на слепи, или от кучета – асистенти на хора с увреждания, до местата за обществено ползване; 4. специални транспортни услуги за хората с увреждания; 5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания; 6. условия за подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности.“ Видно от текста на разпоредбата, в същата лимитативно са изброени сфери на действие, в които местните органи следва да осигурят съдействие за гарантиране правата и подобряване качеството на живот на хората с увреждания, като между изброените не са посочени паркирането, престоя и спирането на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания.
Посоченото изключва възможността на общинските съвети по места да приемат подзаконови административни актове за уреждане на тези отношения.
Следователно налага се заключение, че първоинстанционният съд правилно е стигнал до извод, че по предмета - паркиране, престой и спирано на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващите ги хора с увреждания, Общински съвет – Бургас не разполага с материална компетентност да издава подзаконови нормативни актове.
Споделят се и изводите са съда, че отделно протестираните разпоредби - чл. 6, т.4, 5, б „ж“ и чл. 7, т.1 и 6, чл. 11 от Наредбата са приети в нарушение на правни норми от по-висок ранг – от Закона за движението по пътища. Мотивите на съда са ясни, обосновани и съответни са доказателствата, събрани по делото и закона поради настоящият съд не следва да ги преповтаря на основание чл. 221, ал.1, изр. последно АПК.
С оглед всичко изложено и при липсата на пороците, сочени като касационни основания за отмяна в касационната жалба, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира разноски и такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1866 от 24.11.2021 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело №2044/2021 г.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА