Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано

по касационната жалба вх. Nо 703/07.02.2013 година

на търговско дружество [фирма] [населено място] собственост и представлявано от Н. Ч. К., заявена чрез адв. К. К. АК - В. срещу

въззивно Решение Nо 227 от 17.12.2012 година по гр. възз. д. Nо 520/2012 на АС - Варна

,

в частта

, с която в полза на ответниците е

признато право на задържане по чл. 72 ал. 3 ЗС

до заплащане на сума от 212 160 лева, съставляваща увеличената стойност на извършени в имота подобрения

.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

Допустимостта на касационното обжалване по

чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК

се обосновава с тезата, че по въпроса:

незаконно изградената сграда променя ли качеството на подобрителя от добросъвестен в недобросъвестен и не следва ли в този случай отношенията между собственик и владеещ имота строител да се уреждат съгласно чл. 73-74 ЗС,

въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика-

ППВС 6-74

т.I-2 и т.II-7, както и по

Решение Nо 76

/ 12.04.2010 год. по гр. д. Nо 2952/2008 год. на ВКС-III г. о.,

Решение Nо 301

от 16.06.2010 год. по гр. д. Nо 1221/2009 год. на ВКС-II г. о. а по процесуално правния въпрос-

задължен ли е решаващият съд да постанови мотиви в съдебното си решение, в които да изследва дали сградата – подобрение в ревандикирания имот е законно построена, съгласно действащите към момента на изграждането и закони и в чия тежест е доказването на законността на сградата

е налице необходимост от произнасяне на ВКС за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика в правилна насока.

В срока по чл. 287 ГПК са подадени писмени отговори от ответната страна - М. П. К., П. С. Б. и Д. С. Б., 3последните двама чрез адв. Т. Ж., с които се оспорват основанията за допускане на касационното обжалване, както и основателността на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение.

Със самостоятелна

касационна жалба вх. Nо 1106/26.02.2013 год.

, подадена от П. С. Б. и Д. С. Б., чрез адв.Т. Ж.- АК С. З. се иска отмяна на

въззивно Решение Nо 227 от 17.12.2012 година по гр. възз. д. Nо 520/2012 на АС - Варна

,

в частта

, с което

е уважен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС

на [фирма] [населено място] и същите са осъдени да предадат на търговското дружество владението на следния недвижим имот – ТЕРЕН с площ 1285 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] при посочените граници-бивш имот с пл. Nо *по КП на м.”П.”/ „Ф. д. и К.”/ землището на [населено място], заедно с изградената в имота постройка, както и да заплатят разноски по делото от 895 лв.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.

С изложение към касационната жалба, допускане на касационно обжалване се поддържа

по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК

по въпросите

длъжен ли е съдът, при наличие на заключение на съдебно-техническата експертиза, която се явява единствено решаващо доказателство за спорния предмет, в случай че не възприема заключението, да изложи мотиви обосноваващи преценката му за годността на експертизата и поради какви основания и съображения не кредитира с доверие и не възприема заключението на вещото лице, както и на какви други доказателства основава решаващия си извод? Съставлява ли неизпълнението на това задължение съществено процесуално нарушение-основание за отмяна на решението? При липса на идентифициращи белези на имота, собственост на ищеца по делото по предявен иск по чл. 108 ЗС може ли да се постанови осъдителен диспозитив за ревандикация на имот с различни или други характеристики, собственост на ответника по иска? Съставлява ли съществено процесуално нарушение постановяване на осъдителен диспозитив за предаване владението върху целия спорен имот, когато по делото е установена частична идентичност на имотите на двете страни? Разполага ли с правен интерес ищеца по иска с правно основание чл. 108 ЗС да търси ревандикация на спорния имот срещу бивш собственик, който не осъществява владение на имота

?

Недопустим ли е съдебния акт в частта, с която се извършва произнасяне за предаване на владение срещу невладеещ несобственик? Разполага ли съдът с правомощие, без да е направено искане или възражение по делото, да се произнася по законосъобразността на процедурата по реституция, има ли правомощие съдът да поставя предимство на един титул за собственост пред друг, без да е било налице оборване на правата на една от страните преди произнасянето?,

с общата формулировка, че произнесеното от въззивния съд е в противоречие с

Решение Nо 108

от 16.05.2011 год. по гр. д. Nо 1814/2009 год. на ВКС-IV г. о.,

Решение Nо 762

от 20.07.2011 год. по гр. д. Nо 1371/2009 год. на ВКС-I г. о.,

Решение Nо 1318

от 16.04.2009 год. по гр. д. Nо 5641/2007 год. на ВКС-I г. о.,

Решение Nо 1257

от 30.06.2004 год. по гр4.д. Nо 598/2003 год. на ВКС-IV г. о.,

Решение от 07.05.2008 год.

по т. д. Nо 91/2008 год. на ВКС-ТК-II отд.

Искането за допускане на касационно обжалване

по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК

се поддържа и по материално-правните въпроси –

решението на ПК за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ противопоставимо ли е на приватизирано търговско дружество, в активите на което е включен възстановения имот, ако решението е издадено преди началото на процедурата по приватизация? Приложима ли е нормата на § 6ал. 6 от ППЗДОбП отм. в случаите когато реституционното производство е приключило с влязъл в сила акт за възстановяване на собствеността в реални граници преди откриване на процедурата по приватизация? За приложимостта на чл. 86 ЗС за имот собственост на частно търговско дружество, придобило имота от държавно предприятие, без пълно правоприемство на фирмите? След осъществяване на продажба на имот-собственост на държавно предприятие от такова предприятие на частен купувач, запазва ли се привилегията на новия собственик да се ползва от и да се позовава на забраната по чл. 86 ЗС

? при общата формулировка, че по тях въззивния съд се е произнесъл в противоречие с

Решение Nо 205

от 08.07.2010 год. по гр. д. Nо 4543/2008 год. на ВКС-I г. о.,

Решение Nо 76

от 06.03.2009 год. по гр. д. Nо 5857/2007 год. на ВКС-II г. о.,

Решение Nо 1356

от 01.06.2009 год. по гр. д. Nо 5649/2007 год. на ВКС-II г. о.

Искане за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание

чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

по въпроса

за колизия на правото на собственост, придобито от различни основания

, разрешаването на който въпрос би бил от съществено значение за развитие на правото, а въпроса

за приложението на § 6 ал. 6 от ЗППДОбП отм.

съдебната практика е оскъдна и това налага произнасянето на ВКС.

Ответникът по касация М. К. взема становище за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по тази касационна жалба, както и за основателност на релевираните основания за отмяна на обжалваното решение.

Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал. 2 ГПК, намира:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на вещния иск следва, че същите са

процесуално допустими.

С посоченото решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по 258 и сл. ГПК e отменил Решение No 1413 oт 13.07.2012 год. по гр. д. No 1026/2011 год. на ОС-Варна и е постановил ново, с което е осъдил на основание чл. 108 ЗС ответниците – физически лица М. П. К., П. С. Б. и Д. С. Б., да предадат на търговско дружество [фирма] [населено място] владението на следния недвижим имот – ТЕРЕН с площ 1285 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] при посочените граници-бивш имот с пл. Nо * по КП на м.”П.”/ „Ф. д. и К.”/ землището на [населено място], заедно с изградената в имота постройка, както и да заплатят разноски по делото от 895 лв.

Със същото решение, апелативният съд е признал по направеното възражения на ответниците М. П. К., П. С. Б. и Д. С. Б., че в имота има извършени подобрения - сграда, с която е увеличена стойността на имота с 212 160 лв., правото на подобрителите на основание чл. 72 ал. 3 ЗС на задържане.

За да приеме, че заявеният иск за собственост е основателен, решаващият съд е приел, че е налице материално-правна легитимация на ищцовото дружество като собственик на процесния терен с оглед на установеното правоприемство от праводател - преобразувано и приватизирано държавно предприятие. За да уважи възражението на подобрителите по чл. 72 ал. 3 ЗС, решаващият съд е приел, че осъщественото от тях владение на чужд имот е добросъвестно.

По касационна жалба на търговско дружество [фирма] [населено място], не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.

Изведените от касатора [фирма] [населено място] правни въпроси

не могат да

обосноват извод за наличие на условията за допускане на касационно обжалване. Законността или незаконността на извършени подобрения в чужд недвижим имот нямат отношение към добросъвестността на владението на терена, доколкото основанието за възникване собствеността на построеното е чл. 92 ЗС. След като при осъществяване на владението на терена, същото е било добросъвестно към момента на установяването и такова е към момента на извършено строителство, от гл. т. на фактите по делото, поради което и не следва да се приеме друго. Законността или незаконността от гл. т. на спазване СПН не влияе на вида на владението - дали е добросъвестно или не, доколкото владението е получено на правно основание, годно да направи владелеца на терена собственик. В тази аспект произнесеното от въззивния съд решение не е в противоречие с посочената задължителна и незадължителна съдебна практика.

Изведеният процесуално-правен въпрос:

задължен ли е решаващият съд да постанови мотиви в съдебното си решение, в които да изследва дали сградата – подобрение в ревандикирания имот е законно построена, съгласно действащите към момента на изграждането и закони и в чия тежест е доказването на законността на сградата

не може да обуслови извод за необходимостта от произнасяне на ВКС, което произнасяне би било от значение за точното приложение на закона и развитие на съдебната практика, тъй като по делото, с оглед на спорния предмет - за стойността на подобренията респ. увеличената стойност на имота, спазването на строителните правила и норми, се явява ирелевантен.

По касационната жалба

вх. Nо 1106/26.02.2013 год.

, подадена от П. С. Б. и Д. С. Б., чрез адв.Т. Ж.- АК С. З., също

не може да се допусне касационно обжалване.

Многобройно поставените с изложението на физическите лица –касатори въпроси като такива по чл. 280 ал. 1 ГПК, нямат това качество така като се приема с разясненията на т. 1 на ТР 1/2009 год. на ОСКТК на ВКС,

Поставените въпроси, цитирани дословно в настоящото изложение, са въпроси, на които съдът отговаря с решението по същество, в рамките на проверката като касационна инстанция. Предвид на това си правно естество, същите не могат едновременно да бъдат и въпрос, обосноваващи извод за допускане на касационното обжалване. Поставените въпроси касаят законосъобразността на съдебния акт от гл. т. спазване на материалния въпрос, а не касаят формулиране на въпрос за принципното разрешение на правния проблем, с чието разрешение въззивният съд свързва изхода на делото и което разрешение, може да се съпостави с дадено, по аналогични дела, разрешение на задължителна съдебна практика на ВС/ВКС или на незадължителна такава на други съдилища.

„Поставянето на въпроси” с изложението към касационната жалба от защитата на касатора не може да бъде самоцел на изложението. В конкретния случай „количеството въпроси” не може да обоснове извод, че всичките те са обусловили изхода на делото. Самата селекцията на касационния съд се базара, както се сочи в ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, само на правни проблеми - въпрос по см. на чл. 280 ал. 1 ГПК, в съпоставка с посочена задължителна или незадължителна съдебна практика. Изброяването на въпроси и посочването на няколко съдебни решение на ВКС предполага касационният съд сам да търси къде и по кой въпрос е налице евентуално противоречието, В етапа на селекция задачата на ВКС е

да констатира

посоченото от страната касатор противоречие и доколкото по поставения въпрос няма унифицирана съдебна практика да допусне касационното обжалване именно с тази цел - арг. чл. 291 ГПК, чл. 292 ГПК, а не сам да избере дали решението на въззивния съд влиза в противоречие с някое от приложените съдебни решение.

По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

до касационно обжалване

по касационната жалба вх. Nо 703/07.02.2013 година

на търговско дружество [фирма] [населено място] собственост и представлявано от Н. Ч. К., заявена чрез адв. К. К. АК - В. срещу

въззивно Решение Nо 227 от 17.12.2012 година по гр. възз. д. Nо 520/2012 на АС - Варна

,

в частта

, с която в полза на ответниците е

признато право на задържане по чл. 72 ал. 3 ЗС

до заплащане на сума от 212 160 лева, съставляваща увеличената стойност на извършени в имота подобрения

.

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване по

касационна жалба вх. Nо 1106/26.02.2013 год.

, подадена от П. С. Б. и Д. С. Б., чрез адв.Т. Ж.- АК С. З. срещу

въззивно Решение Nо 227 от 17.12.2012 година по гр. възз. д. Nо 520/2012 на АС - Варна

,

в частта

, с което

е уважен ревандикационния иск по чл. 108 ЗС

на [фирма] [населено място] и физическите лица са осъдени да предадат на търговското дружество владението на следния недвижим имот ТЕРЕН с площ 1285 кв. м., съставляващ ПИ с идентификатор * по КК на [населено място] при посочените граници-бивш имот с пл. Nо * по КП на м.”П.”/ „Ф. д. и К.”/ землището на [населено място], заедно с изградената в имота постройка, както и да заплатят разноски по делото от 895 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: