4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 451

гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 55 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Х., представлявана от адв. З. Н., против въззивно решение № 685 от 22.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3912/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4344/20.07.2020 г. по гр. д. № 14377/2019 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от М. М. М. - Й. иск по чл. 5 ЗЛС и е поставена под пълно запрещение нейната майка - ответницата М. Х..

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си жалбоподателката поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по въпросите: 1) длъжен ли е съдът, разглеждащ спора за поставяне на едно лице под запрещение, да разпита близките му, съгласно разпоредбата на чл. 338, ал. 1 ГПК и може ли въззивният съд да се позове на настъпила преклузия за направени пред въззивната инстанция искания за нови доказателства; 2) изводът за наличие на предпоставки за поставяне под запрещение, може ли да бъде направен без да са спазени императивните изисквания за разпит на близките на лицето; 3) длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да обсъди доказателствата, доводите и защитните тези на страните.

Ответната страна М. М. - Й. в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

С обжалваното решение е прието, че ищцата е дъщеря на ответницата и е активно легитимирано лице да предяви иска по чл. 5 ЗЛС. Посочено е, че предпоставките за поставяне на едно лице под запрещение са - наличието на душевна болест или слабоумие (медицински критерий) и невъзможността на болния поради тези страдания да се грижи за своите работи (юридически критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване дееспособността или обявяване недееспособността на лицето. Въззивният съд е посочил, че в случая от проведения разпит на ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 ГПК и от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата е на 92 г., като последните години в поведението й са настъпили дълбоки промени - същата не е ориентирана за време, място, събития и собствена личност, не е в състояние да осмисля обстановката около себе си, няма възможност да се справя сама с проблемите от ежедневието. Според приетото заключение на съдебно-психиатричната експертиза, М. Х. страда от заболяване - „глобарна деменция“, което представлява придобито слабоумие и е причина лицето да не е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, да преценява и защитава личните и имуществените си интереси. Прогнозата на заболяването е неблагоприятна, като глобарната деменция е необратим процес на интелектуално-паметов упадък на личността. Предвид установеното наличие и на двата критерия (медицински и юридически), въззивният съд е счел, че са налице условията на закона за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.

Съгласно приетите с ППВС № 5/1979 г. правни разрешения, за поставяне на едно лице под запрещение следва да са налице две изисквания - медицинско (страдание от душевна болест или слабоумие) и юридическо (невъзможност на лицето да се грижи за работите си вследствие на болестта). Предмет на делото за поставяне под запрещение е дееспособността на лицето, чието запрещение се иска, а основанието е наличието на душевна болест или слабоумие и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи. Съдът е длъжен да разпита лично лицето като този разпит предшества събирането на останалите доказателства. Вещото лице е компетентно да даде заключение досежно болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страдание, както и може ли лицето, чието поставяне под запрещение е поискано, фактически да се грижи за своите работи или интереси. Съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото. Тези задължителни разрешения по приложението на чл. 5 ЗЛС са безпротиворечиво съблюдавани в практиката на ВКС.

С атакуваното въззивно решение не е прието нещо различно. Въззивният съд е посочил, че от разпита на лицето и от анализа на всички събрани по делото доказателства се установява, че ответницата страда от заболяване „глобарна деменция“, вследствие на което не е способна да се грижи за своите работи и интереси. Следователно, наличието и на двата критерия, визирани в чл. 5 ЗЛС, за поставяне на едно лице под запрещение са обсъдени във въззивното решение, като в тази насока са изложени мотиви.

Поставените в изложението процесуалноправни въпроси № 1 и 2 относно възможността за събиране на доказателства и във въззивното производство, включително и служебно от съда по делата за поставяне на едно лице под запрещение, са неотносими, доколкото са аргументирани с твърдения за евентуално допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения, а последните съставляват касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК, за което съдът не извършва проверка в производството по чл. 288 ГПК (вж. - т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).

Третият въпрос също не е обуславящ за спора. Въззивният съд е съобразил задължението си да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти, като е изложил мотиви въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл по въведените с въззивната жалба доводи като е приел, че ответницата страда от придобито слабоумие, което е засегнало в тежка и необратима степен възможността й сама да се грижи за своите работи и интереси и това обуславя поставянето й под пълно запрещение.

Поддържаното основание за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика, или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Настоящият случай не е такъв - по поставените въпроси има създадена задължителна и трайно установена съдебна практика, за която страната не е изложила аргументи какво налага тя да бъде променена или осъвременена.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 685 от 22.06.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 3912/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.