О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№219

Гр. София, 25.05.2022 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: Б. Д.

ГЕРГАНА НИКОВАкато разгледа докладваното от съдия Г. Н. гр. дело № 3174 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 2236 от 19.05.2021 г., подадена от П. Д. И., И. Д. И., Д. Д. И., Р. М. Ц., Р. Р. М., Е. Р. М., Ц. А. Д., Л. Л. С. и А. Л. И. чрез адвокат Н. П. от АК – В. и насочена срещу въззивно Решение № 87 от 18.03.2021 г. по в. гр. д.№ 605/2020 г. по описа на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено Решение № 949 от 20.07.2020 г. по гр. д.№ 7548/2019 г. на Районен съд - Перник, ІХ състав.

Ответниците по касация Т. П. А., В. П. Г., М. П. Н., М. М. Н. и Р. М. Н. не са депозирали отговор на касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., намира следното:

С потвърденото от ОС - Перник решение на РС – Перник, по иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от настоящите ответници по касация срещу настоящите касатори, е признато за установено, че ищците притежават правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-08-1170 от 28.05.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: [населено място], местност „М.”, с площ по скица 379 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: ливада, категория на земята: 4, при съседи на поземления имот: имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, ***, с номер по предходен план: *, предходен идентификатор: няма. Наред с това, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменен нотариален акт № 144, том І, рег.№ 3813, дело № 92 от 18.06.2019 г. на нотариус М. М., с район на действие – PC – Перник, вписан в Служба по вписванията, [населено място] под номер: акт № 57, том 9, дело № 1260/2019 г.

Въззивният съд е приел, че ищците са наследници на П. Н. П., починал на 23.10.1996 г. В това им качество се ползват от последиците на Решение № 1691 от 15.06.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори – Перник, съгласно което е възстановена собствеността върху процесния имот. Окръжният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно съдържанието на реституционната преписка с вх.№ 210/1992 г. по описа на ПК – Д., предадена на ОСЗ – Перник, по което е постановено цитираното Решение № 1691 от 15.06.2007 г. и е формиран извод, че съответстващ на оригинала е приложеният към исковата молба препис на реституционния акт. Подчертано е, че истинността на представеното от ищците копие на този акт не е оспорена от ответниците, нито пък с отговорите на исковата молба са направени възражения за издаването му в противоречие с материалния закон, поради което няма основание за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразността му. Относно индивидуализацията на възстановения имот е констатирано, че по делото липсва представена скица, издадена на основание чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ към процесното решение на ОСЗГ - Перник, от което ищците черпят правата си. Такава не се намира и в приложеното копие на преписката с вх.№ 210/1992 г. Към исковата молба е представена Скица № Ф00641 от 13.06.2007 г. на ОСЗ – Перник, която е издадена за имот, различен от процесния имот (за имот с № * в землището на [населено място], правото на собственост върху който е възстановено на наследниците на С. А. М. с Решение № 1417 от 09.06.2006 г.). С постановено по въззивното дело определение № 698 от 22.10.2020 г. на ищците са дадени указания да представят скицата за процесния имот, за която в исковата молба твърдят, че е издадена към Решение № 1691 от 15.06.2007 г. В срока за изпълнение на указанията отново са представени заверени копия на Решение № 1691 от 15.06.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори и на Скица № Ф00641 от 13.06.2007 г.

От скица на поземлен имот с изх. № 15-967330 от 23.10.2019 г., издадена от Агенция по ГКК, С. - [населено място] е установено, че процесният имот с номер по предходен план: * е с идентификатор № ***. В кадастъра като собственици са отбелязани както наследниците на П. Н. П., така и ответниците.

С нотариален акт № 144, том І, рег.№ 3813, дело № 92 от 18.06.2019 г. на нотариус М. М., с район на действие – PC – Перник, вписан в Служба по вписванията, [населено място] под номер: акт № 57, том 9, дело № 1260/2019 г. ответниците по иска са признати за собственици на основание давностно владение и наследство на процесния недвижим имот въз основа на обстоятелствена проверка. Представена е преписката по нотариалното дело.

Окръжният съд е обсъдил представените по делото от ответниците два писмени договора от 29.04.1929 г. и от 31.03.1924 г., от които се установява единствено, че страна по тях като продавач е бил П. Н.. По делото не са събрани доказателства за идентичност на описаните в тези договори имоти с процесния имот. Нечетими са и имената на купувачите, а и самите ответници не претендират техният наследодател Д. П. Л. да е придобил процесния имот по силата на тези договори. Те свързват сключването им с основание за осъществяваното от тях владение. С отговора на исковата молба ответниците не са оспорили правата на наследодателя на ищците върху процесния имот към момента на колективизацията и не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Поради това, като преклудирани са преценени направените за първи път с въззивната жалба възражения, че наследодателят на ответниците Д. П. Л. е бил собственик на процесния имот на основание цитирания договор от 29.04.1923 г. За пълнота е посочено, че от представените с писмо с изх.№ 169 от 12.06.2020 г. на Общинска служба по земеделие - Перник копия на документи, съдържащи се в преписка вх.№ 635/1992 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в полза на наследниците на Д. П. Л. и в преписка с вх.№ 639/1992 г. за възстановяване на И. Д. П. не се установява да е заявена процесната ливада, а нива, намираща се в м. „М.” в землището на [населено място].

Съгласно показанията на свидетелите Г. П. С., В. Г. Н. и Й. К. Г., след издаване на Решение № 1691 от 15.06.2007 г. само наследниците на П. Н. П. са осъществявали фактическа власт върху имота, като са го обработвали лично и чрез други лица. Според свидетелите С. и Н. ответниците имат друг имот от около 700 кв. м., който е съседен на имота на ищците.

От правна страна на първо място въззивният съд е изследвал допустимостта на предявения положителен установителен иск за собственост. Преценено е, че тя е несъмнена, доколкото ответната страна не само оспорва правото на ищците, но с издаването на констативния нотариален акт е внесена несигурност в тяхното правно положение.

Относно наличието на завършена реституционна процедура за ищците, прието е, че правното действие на решенията на поземлените комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи следва да се преценява съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на закона. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ до изменението й в ДВ, бр. 45/1995 г. не поставя изискване към решението за възстановяване на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници да се прилага скица. По смисъла на чл. 18а и чл. 18б ППЗСПЗЗ съществуващи на терена стари реални граници на имотите са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради, трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и др., а възстановими - които е възможно да бъдат установени чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди образуването на ТКЗС и ДЗС, стари геодезически снимки, аерофотоснимки, дешифровъчни фотокопия, ортофотопланове и скици на имоти, издадени от техническите служби на общината. С оглед на това е прието, че до изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 45/1995 г. наличието на скица към решението на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в съществуващи (възстановими) реални граници. Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, съгласно която и след въвеждането на това изискване, липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) реални граници, ако в текстовата част на решението на органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по действащ към момента на постановяване на решението подробен устройствен план. Липсата на скица по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ не следва да се абсолютизира като изискване за действителност на решението на органа по поземлената собственост. Изискването за скица, която да бъде приложена към решението (независимо при коя редакция на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е издадено) не е самоцелно, а е предназначено да индивидуализира на място признатия за възстановяване имот. Ако е възможно имотът да бъде разпознат на място и без скица, а например посредством текстовата част на решението или чрез удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ, липсата на такава не се отразява на валидността на административния акт. Доколкото в конкретния случай в текстовата част на Решение № 1691 от 15.06.2007 г. на ОСЗГ - Перник възстановеният на ищците, в качеството им на наследници на П. Н. П., имот е индивидуализиран съгласно изискванията на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като са описани размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите и е посочен неговият номер - * по картата на землището, следва да се приеме, че решението е валидно като обективиращо властнически акт за възстановяване на собствеността върху имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници, който може да бъде индивидуализиран и на място. Имотът е нанесен и в кадастралната карта с идентификатор № ***, видно от представената скица на поземлен имот с изх. № 15-967330 от 23.10.2019 г., изд. от Агенция по ГКК, С. - [населено място].

Обобщено е, че независимо от липсата на скица към Решение № 1691 от 15.06.2007 г. на ОСЗГ - Перник и издаването му при сега действащата редакция на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, със същото е приключила административната процедура, като ищците са придобили собствеността върху процесния имот на твърдяното от тях основание - земеделска реституция и наследяване.

С оглед извода за осъществяване на фактическия състав на въведеното от ищците придобивно основание по отношение на процесния имот, въззивният съд е разгледал възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. Посочено е, че, съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. Съобразно тези правила първоинстанционният съд е указал, че в тежест на ответниците е да докажат твърдяното от тях основание за придобиване на имота по давност, за което са се снабдили с констативен нотариален акт, тъй като Решение № 1691 от 15.06.2007 г. на ОСЗГ - Перник, с което се легитимират ищците, също има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ. На следващо място, по силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила, а именно от 22.11.1997 г. Практиката на ВКС е константна по въпроса, че докато не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановеният имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици. С оглед подаденото заявление за възстановяване на процесния имот през 1992 г., дори и ответниците да са владели имота преди издаването на Решение № 1691 от 15.06.2007 г. на ОСЗГ - Перник, срокът за придобиване по давност в този период не е текъл. По делото ответниците не са ангажирали доказателства да са владели имота след 15.06.2007 г., а от показанията на свидетелите се установява, че правомощието владеене е осъществявано през цялото време от ищците в качеството им на собственици.

Предвид основателността на предявения положителен установителен иск и с оглед ТР № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д.№ 3/2012 г. на ВКС, ОСГК е постановено както уважаване на претенцията, така и отмяна на издадения на ответниците констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на обжалването се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1. „Оспорването от ответника на законосъобразността на решението на Общинската служба по земеделие и гори, с което се възстановява правото на собственост, само чрез изрично направеното от него с ОИМ възражение ли е основанието за осъществяването на косвен съдебен контрол от съда за законосъобразността на това решение на ОСЗГ ?”

2. „Е ли достатъчно основание за осъществяването на косвен съдебен контрол от съда за законосъобразност на решението на ОСЗГ направеното от ответника с ОИМ оспорване на фактическите и правните основания (навеждането на довод), въз основа на който е издадено решението на ОСЗГ ?” и

3. „Ако по делото от приложените от ищеца документи и изисканите такива от ОСЗГ е видно, че ищецът не е представил доказателства за възстановяване на правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници по смисъла на чл. 18а и чл. 18б от ППЗСПЗЗ, следва ли съдът служебно да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ОСЗГ ?”

Касаторите поддържат противоречие с Решение № 49 от 25.06.2020 г. по гр. д.№ 2427/2019 г. на ВКС, I г. о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Касационното обжалване не може да бъде допуснато.

В практиката на ВКС е безспорно, че когато административен акт има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме съществуването или не на определено правоотношение по пътя на косвения съдебен контрол – тълкуване, дадено с т. 2 на ТР № 2/1991 г. на ВС, ОСГК. В същия смисъл са и указанията, дадени в т. 4 на ТР № 6/2006 г. по тълк. д.№ 5/2005 г. на ВКС, ОСГК, като е прието, че косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция. Така даденото разрешение намира приложение и при възражение за нищожност или материална незаконосъобразност на решение за възстановяване на собствеността, постановено по реда на ЗСПЗЗ, когато възражението се прави от лице, което не е взело участие в административното производство и не разполага с правото на самостоятелна жалба срещу постановения в това производство индивидуален административен акт. На този принцип почива тълкуването, направено с ТР № 5 от 14.01.2013 г. по тълк. д.№ 5/2011 г. на ВКС, ОСГК и приложено с цитираното от касаторите Решение № 49 от 25.06.2020 г. по гр. д.№ 2427/2019 г. на ВКС, I г. о.

Така утвърдените постановки са задължителни за съдилищата, но същите нямат отношение към решаването на настоящия случай и в този смисъл поставените от касаторите въпроси нямат обуславящо значение за изхода на спора. Видно от текстовете на депозираните от настоящите касатори отговори на исковата молба (които са идентични по своето съдържание), ответниците не са заявили доводи, касаещи валидността и/или материална незаконосъобразност на Решение № 1691 от 15.06.2007 г. на ОСЗГ – Перник. Ответниците са възразявали, че представеното от ищците решение на ОСЗГ – Перник не касае процесния имот по аргумент, че приложената към исковата молба скица Скица № Ф00641 от 13.06.2007 г. не се отнася за него. Този довод е относим към преценката дали административният акт, от който ищците черпят права, индивидуализира подлежащия на реституция имот, в степен и по начин да е възможно решението на органа по земеделска реституция да прояви конститутивния ефект по смисъла на т. 1 от ТР № 1 по гр. д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК. Изложените от ответниците в тази връзка аргументи са обсъдени от въззивния съд, като формираният извод за настъпил конститутивен ефект на възстановителното решение е в съответствие с практиката на ВКС (цитираните от въззивния съд Решение № 152 от 10.01.2018 г. на ВКС по гр. д.№ 52/2017 г., I г. о., Решение № 93 от 07.06.2013 г. по гр. д.№ 883/12 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 59 от 16.06.2014 г. по гр. д.№ 4359/2013 г. на ВКС, II г. о., Решение № 219 от 20.05.2011 г. по гр. д.№ 807/2010 г. на ВКС, I г. о. и др., чиито разрешения се споделят от настоящия състав на ВКС). С отговорите на исковата молба е поддържано още, че не е ясно въз основа на какви писмени доказателства е възстановено правото на собственост на ищците. Това им становище повдига проблема за възраженията, които могат да бъдат противопоставени на реституираните собственици. В практиката на ВКС неотклонно се приема, че ответникът, срещу когото е предявен иск за собственост върху земя, възстановена в полза на ищеца по реда на ЗСПЗЗ, не може да оспорва материалната легитимация на ищеца с твърдението, че неговият наследодател не е бил собственик на възстановения имот към момента на масовизацията, ако не противопоставя собствени права, изключващи тези на противната страна (така: Решение № 15 от 11.05.2011 г. по гр. д.№ 340/2010 г. на ВКС, І г. о., Решение № 253 от 09.01.2012 г. по гр. д.№ 1149/10 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 50 от 10.02.2012 г. по гр. д.№ 908/11 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение № 73 от 12.03.2012 г. по гр. д.№ 376/11 г. на ВКС, І г. о. и др.). Само при спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, когато едни и същи земи са заявени за възстановяване по реда на чл. 11 ЗСПЗЗ от различни лица, за съда възниква задължение да се произнесе по съществуването на съответното придобивно основание, на което всеки от отделните заявители основава правото си на реституция. В настоящия случай е установено, че процесният имот е заявен за възстановяване само от ищцовата страна, не и от страна на ответниците. При това положение и съобразно тълкуването по т. 2 от ТР № 1 по гр. д.№ 11/1997 г. на ВКС, ОСГК не е било допустимо съдилищата да навлизат в проверка за титулярството на правото на собственост към момента на колективизиране на имота.

В останалата си част отговорите на исковата молба третират значението на съставения в полза на ответниците констативен нотариален акт, които аргументи нямат отношение към дължимостта и обхвата на косвения контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК.

В обобщение – не са налице предпоставките за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 87 от 18.03.2021 г. по в. гр. д.№ 605/2020 г. по описа на Окръжен съд - Перник.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: