О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 412

София, 25.05.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 3793 по описа за 2021 г. взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. С. С., чрез адв. Ц. П., срещу въззивно решение № 456/07.05.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 3060/2020 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещните страни не отговарят в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

В. С. апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, отхвърлил исковете на Д. С. С. срещу М. Г. М. и А. Г. М., действащи със съгласието на майка си В. Б. Б., по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване окончателен на предварителен договор от 04.05.2018 г., с който М. Г. М. и А. Г. М., със съгласието на тяхната майка В. Б. Б. продават на Д. С. С. дяловете си (по 1/4 за всеки продавач) от апартамент с прилежащо мазе и подземен гараж, находящи се в жилищна сграда в [населено място],[жк].

За да постанови този резултат, съдът установил, че между насрещните страни е сключен валиден договор, с който непълнолетните М. и А. М., със съгласието на тяхната майка и попечител В. Б., са обещали да продадат свой недвижим имот на Д. С. срещу цена от 44 006 лв. за всеки обещател. Съконтрахентите са се разбрали собствеността да бъде прехвърлена без вещни тежести и ограничени вещни права върху имота.

Съдът установил, че подавачите по предварителния договор са собственици на идеалните части от недвижимата вещ, предмет на сделката. Самите те са придобили вещта при запазено в полза на прехвърлителя вещно право на ползване върху имота.

Към датата на започване на устните състезания пред въззивен съд, проведени на 20.04.2021 г., когато се формира силата на пресъдено нещо по спора, прехвърлителите са на 17 години. Съдът, поради това и липсата на дадено разрешение по чл. 130 СК от районния съд за извършване на продажбата, извършил сам преценка за интереса на непълнолетните деца. Намерил, че разпореждането не е в техен интерес, поради което отказал да обяви за окончателен предварителния договор. Интересът на децата съдът преценил, като взел предвид уговорената продажна цена – общо за двете деца – 88 021 лв. спрямо действителната продажна към релевантната дата - 20.04.2020 г. - 185 243 лв.; обстоятелството, че децата, заедно с тяхна по-голяма сестра, с баба им и дядо им, живеят в процесния имот, който не задоволява в пълна степен жилищните им потребности (няма достатъчно свободно място за обособяването на отделни помещения за всяко дете); липсата на други жилищни имоти; нежеланието на децата да извършат продажбата и обяснението им, че при сключване на предварителния договор, когато са били на по 14 години, не са осъзнавали естеството на правното задължение, което поемат, майка им не е говорила с тях и не ги запознала с целта и последствията на техните действия. Съдът посочил, също така, че категоричното становище на Дирекция „Социално подпомагане“ е, че не е в интерес на децата да извършат продажбата. Въззивният съд обобщил, че обратното би било в разрез с волята, социалните нужди, жилищна и икономическа обезпеченост на децата.

В изложението към касационната жалба са повдигнати следните въпроси: може ли въззивният съд да се мотивира в решението си с документ, който не е приет и приложен като доказателство по делото по законовия ред; представлява ли съществено процесуално нарушение обсъждането на писмени доказателства, които не са били докладвани от въззивния съд и не са били приети от него като доказателство по делото; представлява ли съществено процесуално нарушение обсъждането и позоваването на социален доклад, който не е бил докладван и приет като доказателство по делото; представлява ли съществено процесуално нарушение недаването на възможност на страните да изразят становище по отношение на социален доклад.

Въпросите са свързани с оплакването на касатора, че социалният доклад, изготвен по делото, не бил приобщен като доказателство и така не е събран по реда на ГПК.

Разбирането на касатора относно същността на социалния доклад е неправилно, а от там и въпросите и сочената от него съдебна практика – неотносими. Дирекция „Социално подпомагане“ е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила децата; по дела изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад – чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Няма никакво съмнение, че докладът, изготвен от социалната служба не е доказателствено средство. Докладът има различно процесуално предназначение – социалните работници, които имат за основна цел да охранят интерес на детето, дават становище въз основа на проверка и разговор с децата. Съдът, ако намери за необходимо, може да разпореди на страните и на социалната служба, да съберат доказателства за установяването на факти, станали му известни от доклада, ако намира, че без тях няма да може да охрани най-добрия интерес на децата, но не „приема“ доклада като част от писмените доказателства, нито изслушва социалния работник дали поддържа или не същия. Мнението на социалните служби относно конкретния интерес на детето по делото не е експертно заключение, нито становище на страна по делото или на процесуален представител на страна по делото. Въззивният съд по делото не е ограничил правото на касатора да „вземе становище“ по доклада. Съдът в закрито заседание е уведомил дирекцията служебно за съдебния спор и е изискал дължимите по ЗЗДт действия по изясняване интереса на децата, както и изразяване на становище. Всички страни, вкл. и касаторът, са получили препис от определението на апелативния състав и, при нормално проявена грижа, са имали възможност предварително да се запознаят с изпратения доклад, който е бил на разположение преди провеждане на откритото съдебно заседание.

Следващият правен въпрос, поставен в изложението, е - значителна ли се явява разликата в сумата от 2 500 лв. за всеки от ответниците между договорената сума и пазарната стойност към момента на сключване на предварителния договор, като се поддържа противоречие с решение № 615/2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. на III г. о. и решение № 119/2021 г. по гр. д. № 485/2010 г. на I г. о. на ВКС

Този въпрос е некоректно зададен с оглед съображенията на въззивния съд. По настоящото дело няма отношение хипотезата, разгледана в двата цитирани съдебни акта във връзка с преценката за нееквивалентност на престациите, при която представляващият действа във вреда на представлявания. От друга страна, по казуса разликата между уговорената и действителната цена се извършва при съпоставка с тази, определена по договора и реалната пазарната към датата на продажбата – в случая решенето по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което е датата на формиране на сила на пресъдено нещо по него – 20.04.2020 г. Това е и моментът, към който се извършва преценка за интереса на непълнолетните лица – прехвърлители по сделката. Накрая, както е изяснил и въззивният съд, след всички възможни извършени от него съпоставки между уговорена и дължима реално цена, тази по договора, винаги се явява в ущърб на децата. Това обаче не е най-същественото, защото, както е посочил апелативният състав, преценката по чл. 130, ал. 3 СК се извършва при съобразяване в тяхната съвкупност на различни икономически, финансови, социални и етични съображения. Съдът е изложил съображения, че вследствие на продажбата едно относително константно по своята стойност имуществено право би се трансформирало в парично, с множество неблагоприятни за децата последици, вкл. инфлационни процеси. Дори и продажба на по-висока стойност от реалната, не би се приело, че е в интерес на децата, след като тя не е насочена към задоволяване на неотложни битови, социални, образователни, лечебни и пр. нужди. Запазването на недвижимото имущество, което особено към настоящия момент, няма изгледи да понижава стойността си, е категорично за предпочитане срещу получаване в замяна на пари, при инфлационните процеси, предлаганите от банките лихви и липсата на каквато и да е конкретна цел за сигурна и изгодна инвестиция. И накрая, разпореждането с единственото жилище, без перспективи за придобиване на по-добро, е със сигурност във вреда на децата.

Последните въпроси са - в интерес на ответниците ли е да ползват имотите въз основа на учреденото право на ползване на баща им; логично ли е той да ги допусне да ползват тези имоти. Те са неотносими към постановеното от съда. Не биха могли да променят по никакъв начин преценката, че продажбата не е в интерес на децата. От друга страна, купувачът придобива имота без тежести, така че не е ясно изобщо в каква връзка се поставя въпросът за вещно право на ползване. Наличието на такова евентуално към датата на предварителния договор е обсъждано от съда единствено с оглед оценяването на недвижимия имот.

В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 456/07.05.2021 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр. д. № 3060/2020 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: