О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 325

Гр. София, 23.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 16.03.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

т. д. № 1199/2021 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Б. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник, против решение № 57 от 25.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3380/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решение № 5053 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 11451/2017 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната част – за отхвърляне на иска на М. Б. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над присъдените 40 000 лв. до претендираните 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 20.04.2017 г.

В касационната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, на основание чл. 281 т. 3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго, с което исковата претенция /чрез присъждане на още 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата/, да бъде изцяло уважена. Претендират се разноски. Оплакванията са за несъответствие на определения от съда размер на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и за неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът, как следва да се прилага принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД по иска на увреденото лице с правно основание...