2О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 216

гр. София, 23.05.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание от двадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 4333/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Г. С. М. срещу решение № 43 от 6.07.2021 г. на Апелативен съд - Бургас по в. гр. д. № 193/2021 г., с което е потвърдено решение № 67 от 17.03.2021 г., постановено по гр. д. № 1816/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. С. М. иск против А. М. А. и П. А. Х. за осъждането им солидарно да му заплатят сумата от 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на извършено престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 НК, както и по отношение на А. М. А. да заплати сумата от 30 000 лв., неимуществени вреди, причинени в резултат на престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване .

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси:

1.Следва ли да се приеме за правилно приетото като относимо по настоящето дело споразумение от 21.11.2018г., че се отнася до инцидента от 28.09.2016г., при все, че в това споразумение от никъде не става ясно за кой точно случай между страните същите постигат споразумение и касаторът получава парична сума, обективирана в разписка, още повече, че и разпитаният по делото свидетел не доказва за кой точно между страните инцидент става въпрос?

2. Правилно ли е приетото от въззивния съд, че от свидетелските показания не става ясно, че са налице правоунищожителните възражения за подписване на споразумението, тъй като то е било подписано под въздействие на заплаха и принуда – в тази връзка са показанията на свидетелите Г. Я. и Я. М. ?

3. Правилно ли е прието от въззивнния съд, че със споразумението от 21.11.2018г., ако и да се отнася до инцидента от 28.09.2016г., не е извършен отказ от предявяване на какъвто и да е друг допълнителен или съдебен иск. Сочи се, че към датата на подписване на споразумението правото на ищеца не е било възникнало и той не е могъл валидно да се разпорежда с него.

Ответникът по касационната жалба А. М. А. , чрез адв. П. В., в подадения отговор на жалбата, изразява становище за неоснователност на същата, липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Ответникът по касационната жалба П. А. Х. не е изразил становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

Неоснователен е доводът на ответника по касация за нередовност на касационната жалба, като приподписана от адвокат П. С. - М., която няма изискуемия се по чл. 24, ал. 2 от Закона за адвокатурата стаж, основан на твърдения, че адв. М. е вписана като адвокат на 02.07.2019г. По повод направеното от ответника възражение са дадени указания за представяне на доказателства, че адвокатът, упълномощен от касатора, има предвидения в чл. 24, ал. 2 от ЗА 5-годишен юридически стаж. По делото е постъпила молба от адв. П. С. - М. с приложени към нея заверено копие от трудова книжка, трудов договор и заповед за прекратяването му, видно от които същата към датата на подаване на касационната жалба е имала предвидения в закона юридически стаж.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с влязло в сила споразумение по НОХД №879/2018г. на Бургаския окръжен съд А. М. А. и П. А. Х. са признати за виновни в това, че на 28.09.2016г. в центъра на [населено място], Бургаска област, в съучастие като извършители, отвлекли Г. С. М. - престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а първият и в това, че на същата дата се заканил с убийство на Г. С. М., като му казал почерня ми от теб, казах ти, че ще те убия и няма да те оставя на този свят, ударил го силно с юмрук в предните зъби, като го съборил на земята, след което казал: отивам да взема щангата, ще го халосам в главата и ще го хвърля в драките“, качил се на автомобила си, запалил двигателя и се засилил с автомобила срещу намиращия се на земята Г. С. М. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. чл. ал. 1 НК. Предвид така представеното споразумение и на основание чл. 300 ГПК съдът е приел за доказани виновните противоправни деяния отвличане на ищеца от страна на двамата ответници в съучастие и закана с убийство, отправена от ответника А. към ищеца, съпроводена с нанесен удар с юмрук в предните зъби и събаряне на земята, което е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Приел е също, че в резултат на описаните деяния, за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически и душевни болки и страдания.

Въззивният съд е изложил мотиви, че спорно по делото е значението на представеното споразумение от 21.11.2018 г., сключено между ищеца и ответника А. А., с което те са постигнали съгласие относно инцидент, като А. А. е изплатил на ищеца обезщетение от 2 550 лв. В същото споразумение е посочено, че ищецът се отказва от правото си да предявява какъвто и да е друг допълнителен или съдебен иск, потвърждава удовлетвореността си от получената сума и заявява, че спорът е приключил и взаимоотношенията са уредени. Към споразумението е приложена разписка за полученото от ищеца обезщетение. Двата документа са с нотариална заверка на подписите. От приетата съдебно-почеркова експертиза, се установява, че подписът и на двата документа е положен от ищеца. Разпитаният по делото свидетел П., кмет на [населено място], който свидетел е извършил нотариалната заверка, се установява, че страните отишли при него и от разговора, който провели разбрал същността на идването им. Споразумението изготвили в канцеларията в кметството и страните го подписали. Първоначално сумата била около 1000 - 1500 лв., но в последствие ответникът казал, че може да даде и повече, за да постигнат разбирателство, с цел да възстанови част от притесненията, болките и страданията, които са причинени на ищеца. Свидетелят прочел съдържанието, те го коментирали, преброили сумата, стиснали си ръцете като добри приятели и го подписали.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът е направил извод, че е налице извънсъдебно споразумение, с което ответникът е признал причиняването на неимуществени вреди от инцидента, а от своя страна ищецът е признал, че е получил обезщетение в достатъчен размер да обезщети тези вреди. Споразумението е валидно сключено, сумата по него е получена от увредения, налице е тъждественост между обезщетените и претендираните по настоящия спор неимуществени вреди, причинени от процесните престъпни деяния на ответниците, не се твърдят и не се установяват друг вид или новонастъпили след полученото обезщетение вреди, поради което материалното право на ищеца на обезвреда е удовлетворено и правото срещу задължените за обезщетяване въззиваеми ответници-погасено. Увреденият като страна по спогодбата е обвързан от даденото от него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетен напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението, който счита за напълно удовлетворяващ за репариране на претърпените вреди. Изявлението на пострадалия за отказ от други претенции е ясно изразено и съставлява допустим отказ от права, при взаимни отстъпки между страните. Съдът е счел за неоснователен довода на ищеца, наведен в хода на устните състезания пред първата инстанция, че не е ясно за кой инцидент между страните е сключено споразумението. Изложени са мотиви, че ищецът не е заявил оспорване в тази насока, нито е въвел фактически твърдения за друг инцидент, различен от процесния.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване

Въпросите, формулирани от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не са правни, а фактически и по същество представляват касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение. Въпросите са свързани с правилността на съдебното решение, с преценката на събраните доказателства и вътрешното убеждение на съда и целят проверка на обосноваността на направените от въззивния съд изводи, каквато проверка не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК.

По поставените въпроси касаторът не е обосновал и наличието на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - не е изложил доводи защо счита, че произнасянето от ВКС по поставените въпроси ще бъде от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото - коя приложима правна норма е неясна или непълна или коя практика на ВКС според него се нуждае от осъвременяване, предвид на което и не са налице условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възпроизвеждането в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на установената по делото фактическа обстановка и заявеното от касатора несъгласие с изводите на съда, не съставлява обосновка за наличие на допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Касаторът поддържа, че решението е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото съдът неправилно е приел, че представеното споразумение касае процесния инцидент. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото, каквато не е настоящата хипотеза. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика, а проверката на правилността им изисква цялостен анализ на събраните доказателства. Следователно решението не е очевидно неправилно и съответно не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 , предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявените искове по чл. 45 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

С оглед изхода на спора в полза на А. М. А. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 3 000лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 от 6.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 193/2021 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Г. С. М. да заплати на А. М. А. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3 000 лева, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.