О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№218

[населено място], 20.05.2022

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ц. ч. т.д.№708/22г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.

С определение №134/21.01.2022г. по ч. гр. д.№10/22г. Софийски апелативен съд е потвърдил разпореждане №260708/05.11.21г. по гр. д.№856/2020г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е върната подадената от „Ю. Б. АД въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Срещу това определение на САС е подадена, чрез процесуален представител адв.В. П., частна касационна жалба от „Ю. Б. АД, в която се твърди неправилност, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Частният касатор оспорва извода на съда, че обжалваното пред САС разпореждане за връщане на СОС не страда от пороци и, че банката е била редовно уведомена за необходимостта от заплащането на държавна такса. Поддържа наведените пред въззивния състав възражения, че не му е било връчвано разпореждане на СОС с посочения в съобщението номер, че в кориците по делото се намира само един лист с указания за внасяне на такса, без да е ясно какъв е видът на този акт, а авторът, който е подписал указанията /съответният съдия/, е неизвестен. Претендира отмяна на определението на САС и да му бъдат дадени ясни указания с валиден съдебен акт.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение на предпоставките за допускане на касационния контрол се излагат доводи за наличие на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като обжалваното определение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, според която определението, което се постановява в закрито съдебно заседание трябва да съдържа имената на съдиите от съдебния състав. В тази връзка се цитират определения: №12820/29.10.14г. по адм. д.№13248/14г. на ВАС, №283/01.07.10г. по ч. гр. д.№169/10г. на второ г. о. на ВКС, №311/09.06.2017г. по ч. т.д.№1178/17г. на второ т. о. на ВКС, №316/16.05.2019г. по ч. т.д.№60/19г. на второ т. о. на ВКС и №250/27.04.2015г. по ч. гр. д.№7328/14г. на трето г. о. Като предпоставка за допускане на касационното обжалване се сочи и хипотезата на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, за обосноваване на която са изложени съображения, идентични на оплакванията в частната касационна жалба.

По делото е постъпил писмен отговор на частната касационна жалба от Е. Я. Т. и Т. П. Т., представлявани от адв.К. С., в който се оспорва наличието на основания за извършване на селекцията, а по същество се поддържа правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт. Прави се искане за оставяне на частната касационна жалба без уважение в случай, че бъде допусната до касационен контрол.

Частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна, което я прави допустима.

За да потвърди обжалваното пред него разпореждане на първоинстанционния съд, с което е върната подадената от банката въззивна жалба срещу постановеното от окръжния съд решение по делото, с определението си САС е констатирал, че първоинстанционният състав се е мотивирал със съображения за неизпълнени от жалбоподателя указания за внасяне по сметка на въззивната инстанция на държавна такса, след като е бил надлежно уведомен за това. По наведените от процесуалния представител на „Ю. Б. АД възражения срещу тези мотиви /аналогични на поддържаните и в частната касационна жалба оплаквания/ въззивният съд е посочил, че съдът се произнася по движението на делото при администрирането му с разпореждания и определения, като за първия вид съдебни актове законодателят не е предвидил задължителни реквизити така, както за определенията и решенията с разпоредбите на чл. 236 и чл. 254 ал. 2 ГПК.Същите обаче следва да имат определено съдържание, от което страната, на която те се съобщават, да може да разбере волята на съда.По аргумент от нормата на чл. 262 ал. 2 ГПК съдът е извел, че актът, с който жалбата се оставя без движение е разпореждане, като ирелевантно е за страната как съдът ще озаглави съдебния си акт, стига с него да са дадени ясни, конкретни, точни и разбираеми за нея указания, за да могат да бъдат изпълнени, като това обстоятелство се отразява и на законосъобразността на последващия съдебен акт за връщане на въззивната жалба. Съставът на САС е констатирал, че разпореждането от 13.10.2021г. на СОС съдържа ясна индивидуализация за издателя – съдия от трети състав на Търговското отделение на съда, който е разглеждал делото и е постановил решението, поради което е направил извод, че банката не е била в неизвестност кой е постановил разпореждането. Посочил е, че в последното ясно и точно са разписани указанията, които въззивникът трябва да изпълни и те са съобщени валидно на процесуалния му представител на 25.10.2021г., който се е подписал на отрязъка от съобщението; в последното е посочено, че се връчва препис от разпореждането за без движение, а върху самия съдебен акт е отбелязано, че е изпратено едно съобщение и копие от разпореждането с указанията до адресата. Тъй като няма данни /при съществуваща такава процесуална възможност/ получателят на съобщението да се е обърнал към съда за извършването на справка по делото /в случай, че е имал известна неяснота относно връчения му съдебен акт/ или да е информирал своевременно съда, че не е получил препис от разпореждането, съставът е приел, че с получаването на книжата на 25.10.2021г. въззивникът е бил надлежно уведомен за указанията, които е следвало да изпълни, но не е сторил това в дадения му срок, като закономерната последица от това му поведение е връщането на подадената от него въззивна жалба. По тези съображения постановеният в този смисъл от Софийски окръжен съд съдебен акт е намерен за законосъобразен, а частната жалба срещу него – за неоснователна.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС. Обща предпоставка за допускане на контрол по същество от касационната инстанция е в писменото изложение по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК да бъде формулиран конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос, разрешаването на който да е обусловил крайния изход при произнасянето на съда. В представеното към частната касационна жалба изложение няма формулиран такъв въпрос, а липсата му е достатъчно основание да бъде отказан достъп до касационен контрол без да бъде разглежданата сочената в допълнение предпоставка в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. т.1-3 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.При все това настоящият състав счита, че следва да бъде отбелязано, че мотивите на обжалваното определение на въззивния съд като цяло не влизат в противоречие със сочената от частния касатор съдебна практика на ВКС, разрешенията в която касаят неправилност на постановени в незаконен състав разпореждания - еднолично вместо в троен състав или произнасяния на съда с разпореждания, вместо с определения. Доколкото няма спор, че в случая окръжният съд е заседавал по делото като първа инстанция в едноличен състав, в какъвто състав е постановено и разпореждането му и както актът, с който е оставил въззивната жалба без движение, така и този, с който я е върнал, като нередовна, е разпореждане, с каквото именно се е произнесъл, няма основания да се счита, че, потвърждавайки разпореждането за връщане, въззивният съд се е отклонил от цитираната практика.

Не са налице основания за прилагане и на нормата на чл. 280 ал. 2 предл. 3 ГПК по отношение на обжалваното въззивно определение. Не всяка форма на неправилност е меродавна за прилагането на този критерий за допускане на касационния контрол. За да е очевидно неправилно решението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 ГПК. В изложението си частният касатор не е обосновал наличието на някоя от посочените хипотези на очевидна неправилност на определението на апелативния съд, а само се е задоволил да преповтори оплакванията си за неправилност от частната касационна жалба, което налага извода за неосъществена посочената предпоставка на закона.

Поради изложеното, атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №134/21.01.2022г. по ч. гр. д.№10/22г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.