О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 321

гр. София, 19.05.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1751 по описа за 2021г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника О. Б. [населено място], приподписана от процесуален представител главен юрисконсулт Галена М. срещу решение № 214 от 08.04.2021г. по в. т. дело № 2423/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 2709 от 19.06.2020г. по т. дело № 113/2019г. на Благоевградски окръжен съд и О. Б. е осъдена да заплати на Сдружение „Музикаутор“, [населено място] сума в размер 2 000 лв. – направени разноски за въззивното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт О. Б. е осъдена да заплати на Сдружение „Музикаутор“ сума в размер 48 189, 60 лв., представляваща възнаграждение за използваните защитени произведения, принадлежащи към репертоара на „Музикаутор“, на организирания от ответника музикален фестивал „Франкофоли“ в Благоевград през периода 22 - 23 юни 2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.08.2019г., до окончателното й плащане, както и сума в размер 4 155, 21 лв. – направени разноски в първоинстанционното производство.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли за неговата отмяна, уважаване на исковете или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд и претендира присъждане на направените по делото разноски. Поддържа становище, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи на страните и правнорелевантни факти. Оспорва направения от съда извод, че О. Б. е един от организаторите по смисъла на чл. 58, ал. 2 и § 2, т. 6 ЗАПСП на процесния фестивал, като твърди, че организатор са трети за спора лица, на които общината е възложила организацията на фестивала и от своя страна те са сключили договори с конкретните изпълнители – дружеството Франкофоли, филиал на акционерно дружество „C2G“, регистрирано във Франция, е единственото дружество, което притежава изключителното право да организира и отдава права за организиране на фестивала „Франкофоли“ в целия свят. Касаторът релевира доводи за неправилност на извода, че ищецът е легитимиран да получи претендираното възнаграждение, тъй като по делото не е установено кои са произведенията, изпълнени на фестивала, и кои са техните автори, на които се дължат възнаграждения. Поддържа, че съобразно сключения между страните договор Сдружение „Музикаутор“ има право на възнаграждение за използването на права само върху музикални произведения, които са му отстъпени. Счита за неправилен и извода на съда, че ищецът е освободен по силата на закона да доказва индивидуалните права на управление спрямо конкретни произведения и автори след като веднъж са вписани и декларирани пред Министерство на културата.

В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - определение № 590/01.07.2013г. по т. дело № 976/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 145/09.07.2012г. и допълнителното решение № 494/29.08.2012г. по гр. дело № 285/2012г. на Апелативен съд Варна по идентичен казус, разрешен в противоположен смисъл.

Касаторът обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които не е налице яснота в правната уредба и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като с тяхното разрешаване ще се стигне до попълване на липсваща съдебна практика и усъвършенстване на правоприлагането:

1. Когато дадено събитие – концерт/фестивал, е организирано и проведено от дружество, което е осигурило участието на изпълнителите и което единствено притежава изключителното право да организира и да отдава права за организиране на това събитие, следва ли лицето, което е осигурило мястото и необходимите съпътстващи дейности за провеждане на това събитие, да заплаща авторски възнаграждения?

2. В случаите, когато в съдебното производство не са установени авторите и музикалните произведения, изпълнени на съответното събитие – концерт/фестивал, следва ли да се присъждат авторски възнаграждения на организацията за колективно управление на авторски права и на какво основание?

3. При образувано съдебно производство за присъждане на авторски възнаграждения за музикалните произведения, изпълнени на съответното събитие - концерт/фестивал, организацията за колективно управление на авторски права носи ли тежестта да докаже, кои са носителите на авторски права върху текста, музиката и аранжимента на произведенията?

4. При образувано съдебно производство за присъждане на авторски възнаграждения за музикалните произведения, организацията за колективно управление на авторски права следва ли да доказва, че музикалните произведения, изпълнени към датата на проведения концерт/фестивал, са защитени произведения – т. е. че са били предмет на авторски права?

5. В случаите, когато претендира авторски възнаграждения за концерт/фестивал, проведен с участието на чуждестранни изпълнители, изпълнили чуждестранни произведения, създадени от чуждестранни автори, следва ли сдружението за колективно управление на авторски права да представи сключени договори със сродни организации в чужбина и носи ли тежестта да докаже правосубектност на тези организации, както и че авторите са техни членове?

О. С. „Музикаутор“, [населено място] чрез процесуален представител адвокат М. А. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа становище, че в изложението не са формулирани материалноправни или процесуалноправни въпроси, които да са решени в противоречие с практиката на ВКС, не е приложена съдебна практика, а посоченото определение на ВКС няма характеристиката на практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага доводи, че посочените от касатора въпроси относно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК нямат връзка с решаващите мотиви на въззивния съд, и че не са изложени аргументи по какъв начин отговорите биха послужили за развитието на правото или точното прилагане на закона. Ответникът излага и съображения за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и провери данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Изводът за основателност на предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 94о ЗАПСП е направен след обсъждане на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка.

Прието е, че ищецът е организация за колективно управление на права по смисъла на чл. 94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, която отстъпва на ползвателите с договор колективно управляваните права за използване на произведения или на други обекти на закрила, като възнагражденията се определят въз основа на тарифи по чл. 94р от ЗАПСП, утвърдени от министъра на културата. По делото е установено, че на 23.09.2015г. между ответната община - ползвател, и Сдружение за колективно управление на авторски права „Музикаутор“ е сключен договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, с който сдружението е отстъпило на О. Б. в качеството й на ползувател срещу възнаграждение неизключителното право да използва публично по време на организирани от общината концерти или други публични прояви, на „живо“ или чрез запис, всякакви разгласени преди това музикални произведения и литературни произведения, свързани с музика, правата за публично изпълнение върху които са му отстъпени или ще му бъдат отстъпени по време на действието на договора, от неговите членове или членовете на международни организации, с които сдружението има сключени договори за взаимно представителство и са му поверени за управление. Договорът по чл. 58 от ЗАПСП е сключен именно с оглед провеждането на фестивала за съвременна френска музика „Франкофоли“. Въззивният съд е обсъдил клаузите на чл. 2, чл. 3, ал. 4, чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3, ал. 4, чл. 6, чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от договора, констатирал е, че предмет на договора са концертите/проявите, които са организирани от ползувателя или тези, на които той е един от организаторите, и е установил поетите от ползувателя – ответната община /настоящ касатор/ задължения, а именно: за представяне на сдружението при организиран концерт/проява без приход в 30-дневен срок от провеждането му на справка за бюджета и програмата с действително изпълнените произведения /сетлист/, съдържаща данни за заглавието на всяко произведение и по възможност за имената на неговите автори; за заплащане на сдружението в 14-дневен срок от приключването на събитието на възнаграждение за всеки организиран от него отделен концерт/проява, определено съобразно Правилата за концерти, представляващи приложение към договора, като върху сумата на определените по този ред възнаграждения се начислява ДДС, за писмено уведомяване на сдружението за организатора на концерта/събитието и за датата на неговото провеждане в хипотезата, когато ползувателят не е организатор. Въз основа на раздел ІІ „Публични събития без приход“, т. 1 от Правилата на „Музикаутор“ за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение на музика по време на концерти и други събития, съдебният състав е констатирал, че за публично изпълнение на музика по време на концерти и музикални фестивали, вкл. благотворителни, възнаграждението за отстъпените права върху музиката е в размер 8.73 % от бюджета на събитието.

Въззивната инстанция е установила също, че с договор № 98-00-118/23.05.2018г., сключен по реда на ЗОП, О. Б. е възложила на „Франкофоли“АД и „C2G“ АД, регистрирани и със седалище в Р. Ф. като изпълнители организирането и провеждането на музикален фестивал „Фанкофоли” в О. Б. на 22 - 23.06.2018г. - да организират два концерта за две вечери, по време на които да се излъчат актуални музикални хитове с френско или франкофонско съдържание. Изпълнителите са поели задължението да осигурят необходимите технически и артистични екипи, чрез които да се реализира фестивалът, а възложителят се е задължил да осигури свободен и максимално улеснен достъп за служителите на изпълнителя в договореното време и пространство на територията на проявата - предварително подготвен терен, свободен от дейности и инвентар, възпрепятстващи работата на изпълнителя, както и сцени, озвучаване, охрана на техниката и охрана на изпълнителите по време на целия фестивал, захранване с ел. ток, както и други необходими и съпътстващи дейности, които обезпечават провеждането на фестивала.

Въззивният съд е приел, че фестивалът „Франкофоли“ е проведен на 22 юни и 23 юни 2018г. при бюджет в размер 460 000 лв. без ДДС или 552 000 лв. с ДДС.

За да направи извод, че О. Б. е организатор на фестивала, съдебният състав е изяснил алтернативно регламентираните в чл. 58, ал. 2 и ал. 5 ЗАПСП критерии, определящи качеството на организатор на концерт или друга форма на публично представяне на музикално произведение. Заключил е, че ответната община /настоящ касатор/ е организатор по смисъла на чл. 58, ал. 2 ЗАПСП, тъй като със сключения на 23.05.2018 г. по реда на ЗОП договор № 98-00-118 общината като възложител се е задължила да осигури за своя сметка сцени, озвучаване, охрана на техниката и на изпълнителите по време на целия фестивал, захранване с електрически ток, както и други необходими и съпътстващи дейности, които обезпечават провеждането на фестивала, вкл. предварително подготвен терен за провеждане на проявата. Приел е за ирелевантно обстоятелството, че титуляр на правата върху търговската марка „Франкофоли“ е едно от чуждестранните дружества, с които е сключен договорът – „С2G“ АД. Въззивният съд е обосновал качеството на общината на организатор на фестивала и с разпоредбата на чл. 58, ал. 5 ЗАПСП, доколкото О. Б. се е афиширала като организатор на проявата в медиите. Въз основа на чл. 3, ал. 4 от договора е изложил съображения, че отговорността на общината за заплащане на възнаграждение не е обусловена от качеството на изключителен организатор на съответното събитие, на което са изпълнени произведения, попадащи в предметния обхват на договора, като е достатъчно тя да е един от неговите съорганизатори, т. е. да е поела съответна част от функциите по неговото организиране и е без значение дали в тези функции е включен изборът на певци - изпълнители и на песенния репертоар.

Изводът за неоснователност на довода на О. Б. че задължението за уреждане на отношенията, свързани с авторските права върху изпълняваните произведения, е на изпълнителите - чуждестранни дружества, доколкото с договора за обществена поръчка от 23.08.2018г. задължението за осигуряване на певци - изпълнители на музикалните произведения е възложено на тях, а не на общината – възложител, е аргументиран с клаузата на чл. 6 от сключения на 23.09.2015г. между общината и сдружение „Музикаутор“ договор, предвиждаща изрично заплащане на авторски възнаграждения за музиката, изпълнявана при провеждането на Международния фестивал за съвременна френска музика „Франкофоли“, както и с липсата на предвидено в договора за обществена поръчка задължение на изпълнителите /чуждестранните дружества/ да уредят отношенията с авторите на музиката и текста на музикалните произведения, изпълнявани по време на фестивала.

За да направи извод за неоснователност на възражението на ответната община /настоящ касатор/ за недължимост на сумата поради това, че сдружението не е посочило използваните произведения и техните автори, за които претендира възнаграждение, и не е доказало, че те са били предмет на авторски права, които са били отстъпени за управление на ищеца, решаващият съдебен състав се е позовал на разпоредбата на чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП, възпроизведена в клаузата на чл. 3 от договора от 23.09.2015г., съгласно която организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7. Изложил е съображения, че с цитираната разпоредба законодателят е освободил организациите за колективно управление на права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на конкретни произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред Министерство на културата. Посочил е, че членовете на сдружението и договорите за взаимно представителство са публично известни като публикувани на интернет страниците на Министерство на културата и на сдружението, като съгласно чл. 3 от договора от 23.09.2015г. още към момента на сключването му, ищецът е предоставил на общината посредством публикуване на електронната си страница в интернет списък на авторите - членове на сдружението и списък на чуждестранните сродни дружества, с които има сключени договори за взаимно представителство. Позовал се е и на липсата на ангажирани от общината доказателства за изпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1, т. 3 от договора да представи сетлист - списък на произведенията, които ще бъдат изпълнени при провеждане на фестивала, което обективно препятства сдружението да конкретизира обектите на управляваните авторски права.

Предвид клаузите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2 от договора от 23.09.2015г., т. 1 от Правилата за определяне размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални и свързани с тях литературни произведения при публично изпълнение на музиката по време на концерти и други събития, утвърдени със Заповед № РД-09-103 от 30.03.2012 г. на министъра на културата, и бюджета на фестивала /552 000 лв. с ДДС/, въззивният съд е заключил, че доколкото фестивалът представлява публично събитие без приход, дължимото възнаграждение е в размер 8.73 % от бюджета на фестивала и възлиза на 48 189, 60 лв.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания. В конкретния случай О. Б. не е формулирала релевантни материалноправни или процесуалноправни въпроси, решени в противоречие с константна практика на ВКС.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочените от т. 1 до т. 5 въпроси. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай формулираните от касатора въпроси са решени в съответствие със събраните по делото доказателства, въз основа на които е установена конкретната фактическа обстановка, и са приложени относимите законови разпоредби.

По отношение на първия въпрос съдебният състав е съобразил, както сключения между страните на 23.09.2015г. договор за разрешаване на публично изпълнение на музика по време на концерти и други прояви, сключения между акционерно дружество „Франкофоли“, регистрирано и със седалище в Р. Ф. и О. Б. на 23.05.2018г. договор по ЗОП, рекламните и печатни материали, афиширащи участието на касатора като организатор, също и разпоредбите на чл. 58, ал. 2 и ал. 5 ЗАПСП /по отношение на първия въпрос/, които са ясни и не са налице данни за противоречивото им прилагане в съдебната практика.

Относно втория въпрос настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд не е отрекъл установеното от първоинстанционния съд въз основа на представената от ищеца програма на фестивала, неоспорена от ответника /настоящ касатор/, изпълнение на музикални произведения на 22.06.2018г. от DJ Aslove, Ayo, Roisin Murphy и DJ Feder и на 23.06.2018г. от Les animaus savages, Inna, Vincent Vinel и Maitre Gims.

По отношение на третия, четвъртия и петия въпроси въззивната инстанция е взела предвид обстоятелството, че ищецът е организация за колективно управление на права по смисъла на чл. 94а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, отчела е обстоятелството, че членовете на сдружението и договорите за взаимно представителство са публично известни, защото са публикувани на интернет страниците на Министерство на културата и на сдружението съобразно разпоредбите на чл. 94у, ал. 1, т. 10 и чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, както и че съобразно чл. 3 от договора от 23.09.2015г. към момента на сключването му ищецът е предоставил на общината посредством публикуване на електронната си страница в интернет списък на авторите - членове на сдружението и списък на чуждестранните сродни дружества, с които има сключени договори за взаимно представителство. Следва да се отбележи, че членовете на сродната чуждестранна /френска/ организация за колективно управление на права, вписана в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП - SACEM, са обявени на интернет страницата на тази организация. Въпросът относно законодателното освобождаване на организациите за колективно управление на права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на конкретни произведения и автори, след като са вписани или декларирани в списъците по чл. 94у, ал. 1, т. 10 и чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП, е разрешен при прилагане на разпоредбата на чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП. Посочената разпоредба е достатъчно ясна, непротиворечива и не са представени доказателства същата да се решава противоречиво от съдилищата.

Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК също не е налице. За да се приеме, че е осъществена предпоставката за допускане на касационно обжалване очевидна неправилност, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен в нарушение на закона до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая обжалваното въззивно решение на Софийски апелативен съд не попада в нито една от горепосочените хипотези – не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, нито решението е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба сума в размер 1 800 лв., представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 214 от 08.04.2021г. по в. т. дело № 2423/2020г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав.

ОСЪЖДА О. Б. Булстат[ЕИК], [населено място], пл. „Г. И. – Македончето“ № 1 да заплати на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], вх. А, ет. 3 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща направени разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.