O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София, 19.05.2022 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 1031/2022 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Д. Г. Ж., чрез адв. В. Х. срещу определение № 446 от 22.12.2021 г., постановено по в. ч.гр. д. № 511/2021 г. на Бургаския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 261001 от 28.09.2021 г., постановено по гр. д. № 2476/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя да бъде освободен от задължението за внасяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване в размер на 13 828, 45 лв.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и необосновано, и моли да бъде отменено, и се уважи искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. „Допустимо ли е съдът да откаже на страна в гражданския процес освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи и какъв е обхватът на преценката на съда за липса на достатъчно средства на страната да заплати държавна такса и разноски?“; 2. „Самият факт, че молителят притежава дялове от търговски дружества / или осъществява търговска дейност/ съставлява ли основание за оставяне без уважение искането му за освобождаване от държавна такса или в производството по чл. 83, ал. 3 ГПК относимите обстоятелства са доходите,...