Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на[Фирма 1], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 293 от 13.12.2019 г. по в. т. д. № 604/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решение № 506 от 07.06.2019 г. по т. д. № 1348/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, ТО. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на касатора срещу Е. Г. П., ЕГН [ЕГН], и К. В. П., ЕГН [ЕГН], за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца: 1/ сумата от 9 000 лв. – платена продажна цена по нот. акт № 98/18.09.2014 г., получена без основание след прогласяване нищожността на сделката /което вземане е погасено посредством прихващане/, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на 03.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 34 вр. чл. 55 пр. 1 ЗЗД; 2/ сумата от 8 042.39 лв. – претърпени вреди в размер на заплатени данъци и такси при изповядване на сделката в цитирания по-горе нотариален акт, сумата 97 791.48 лв. – платена неустойка по договор за проектиране и строителство от 25.10.2014 г., сключен между ищеца и третото лице ЕЛМЕ ЕООД, както и сумата от 146 687.22 лв. – пропуснати от ищеца ползи вследствие прекратяване на договора за проектиране и строителство с третото лице, ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 45 ЗЗД.

В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост при постановяване на въззивното решение, съответно обосновани, и се моли за отмяната му.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли да се приемат за доказани разходите по нотариалната продажба, представляващи заплатени данъци и такси по изповядване на сделката, когато сделката е вписана в Службата по вписванията, а и по делото са представени писмените документи за извършването им и същите не се оспорват от насрещната страна; 2/ Платежното нареждане на длъжника или извлечението от банковата сметка на кредитора представлява по-убедително доказателство за заплащане на договорна неустойка или са необходими и двата документа, за да се приеме наличие на убедителни писмени доказателства, доказващи заплащането на неустойката; 3/ Плащането на неустойка между две търговски дружества, свързани чрез един и същ собственик на капитала, означава ли липса на вреда за платеца от изплащането на неустойката; 4/ При прехвърляне на имот срещу задължение за проектиране и строителство липсва ли договаряне относно цената на имота, има ли необходимост от такова договаряне и прави ли това договора крайно неизгоден за прехвърлителя; 5/ Доколко е недостоверна датата на предварителния договор за прехвърляне на имот, когато е последван от сключване на окончателен такъв в изпълнение на предварителния и датата на предварителния договор е упомената в друг частен документ, чиято дата не се оспорва; 6/ Недействително ли е поради липса на предмет задължението за неустойка в случай, че прехвърлителят на имота не е негов собственик. По последните два въпроса е посочена и практика на ВКС, на която обжалваното решение противоречи.

Срещу касационната жалба е постъпил писмен отговор от процесуалния пълномощник на ответниците със становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по реда на чл. 288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока за обжалване и атакуваният акт подлежи на касационен контрол, но не са налице предпоставките на Закон за допускане на разглеждането й по същество.

Формулираните от касатора въпроси нямат характера на правни по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, тъй като са поставени в зависимост от конкретните фактически обстоятелства по делото и не се отнасят до тълкуването на приложими правни норми. Същите касаят изцяло обосноваността и правилността на отделни формирани от въззивния съд изводи, която не попада в предметния обхват на производството по чл. 288 ГПК – в т. см. ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Овен това за част от тях не се установява да имат обуславящо значение за изхода на спора, доколкото за формиране на крайния извод /напр. за недоказаност на вредите - заплатена неустойка и пропуснати ползи/ съдът е изложил повече от едно съображение. Установява се също, че някои от зададените въпроси се основават и на неточно интерпретиране на мотивите на въззивния съд, в какъвто смисъл той не е изразил воля.

Поради това настоящият съдебен състав намира, че липсват надлежно формулирани правни въпроси, във връзка с които да се допусне проверка на обжалваното решение на основанията по чл. 281 т. 3 ГПК. При недоказване на общата селективна предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК, не подлежат на преценка наведените допълнителни такива - противоречие с практиката на ВКС и значимост за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 293 от 13.12.2019 г. по в. т. д. № 604/2019 г. на Варненския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: