O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 176

гр. София, 26.04.2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от двадесет и втори април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 433 /2021 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 261460/18.12.2020 г. на Риза А. Р., чрез адв. П. Д., срещу определение № 260136 от 10.12.2020 г. на Габровския окръжен съд по ч. гр. д. № 419/2020 г. за потвърждаване на определение № 674 от 12.10.2020 г. на Севлиевския районен съд по ч. гр. д. № 878/2020 г., с което производството по делото е прекратено като недопустимо, поради липса на компетентност по чл. 8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета на ЕС относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Твърди, че неправилно въззивният съд тълкува Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета на ЕС. Действително разпоредбата на чл. 8 от същия задължава съдилищата на държавата – членка да разгледа делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава – членка по времето, когато съдът бъде сезиран, но според него тук става дума за точно обратната хипотеза. Когато двамата родители са граждани на страна – членка или различни, но имат обичайното си местопребиваване в друга – страна членка, то там се предявява иск за родителската отговорност от някой от родителите, тоест съдът е...