ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 1268

гр. София, 15.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 967 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника „И. П. ООД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

Ищците И. П., А. П. и Д. П. оспорват жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил обжалваното от ответника разпореждане на първоинстанционния съд, с което въззивната му жалба е върната като нередовна.

За да постанови определението си, съдът е приел следното.

Подадената от ответника въззивна жалба първоинстанционният съд оставил без движение като нередовна с указание за заплащане на държавна такса в размер на 32 621,54 лв. и с предупреждение за последиците при неизпълнение. Разпореждането било връчено на упълномощения от ответника адвокат на 22.06.2023 г.

Едновременно с това, по повод искане на ищците за допускане на предварително изпълнение, съдът с разпореждане от 16.06.2023 г. предоставил на ответника възможност да уточни въззивната си жалба, като посочи дали обжалва съдебното решение над сумата от 27 184,62 лв за всеки ищец, като в случай, че това е обжалваният интерес, да заплати държавна такса в размер на 2% от него, а не според указанията, дадени с разпореждане от 09.06.2023 г. С уточнение от 29.06.2023 г. ответникът заявил, че указанията за заплащане на държавна такса по разпореждането от 16.06.2023 г. са неясни и не знае каква държавна такса следва да плати, както и изрично уточнил, че обжалва решението изцяло в осъдителната част. Във връзка с това уточнение с ново разпореждане от 12.07.2023 г. администриращият съд дал нова възможност на ответника в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер от 32 621,54 лв., с указание за последиците от неизпълнение. Разпореждането било съобщено на упълномощения адвокат на 31.07.2023 г., като до изтичане на срока за изпълнението му, както и до постановяване на разпореждането за връщане на въззивната жалба държавната такса не била внесена.

От правна страна въззивният съд е приел, че е налице констатираната от първата инстанция нередовност на жалбата, изразяваща се в липсата на внесена държавна такса, както и че указаният размер на таксата е правилно определен с оглед размера на обжалвания от ответника интерес след направеното с молбата от 29.06.2023 г. уточнение (2% от 1 631 076,99 лв.), поради което са налице предпоставките за връщане на въззивната жалба. Отхвърлил е като неоснователен и довода, че ответникът е поставен в различно положение спрямо ищците с оглед изложеното в частната жалба, че не е внесъл такса поради това, че такава не е определена за жалбата на ищците, по съображенията, че процесуалното правоотношение на всяка от страните не се намира в зависимост от процесуалното правоотношение на насрещната страна, за редовността на извършените действия, в частност заплащането на държавните такси, съдът следи поотделно и не съществува правило, според което при освобождаване на едната страна от задължението за такси и разноски другата страна да не дължи такса.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се, че обжалваното определение е очевидно неправилно, тъй като в разпореждането на първоинстанционния съд от 12.07.2023 г. липсват конкретни и ясни указания, че при неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната - разпореждането е написано на ръка върху уточняващата молба от 29.06.2023 г., а въззивната инстанция очевидно неправилно е приела, че съдът е дал ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нередовности и е предупредил страната за последиците от неизпълнението. Също като основание за очевидна неправилност се изтъква обстоятелството, че ответникът многократно е информирал съда за умишлена злоупотреба с права от страна на представителите на ищците, за да „изнудват“ ответното дружество, доколкото майката на ищците е разполагала със суми над 90 000 лв., с които е придобила недвижим имот, вместо да използва средствата за заплащане на такси и разноски в производствата. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика по ТР № 6/2017 на ВКС-ОСГТК по въпроса „Намират ли приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд?“. Противоречието се обосновава с аргумента, че въззивната инстанция при постановяване на обжалваното определение не е обсъдила доказателства в тяхната съвкупност и е игнорирала наличните писмени доказателства.

Не се установяват основания за допускане на касационно обжалване.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените в тази насока аргументи за неправилно установяване на релевантните факти относно яснотата и изчерпателността на дадените от първата инстанция указания за отстраняване на нередовности и предупреждение за последиците при неизпълнение предполагат проверка на фактическите изводи на въззивния съд след повторна преценка на данните по делото, поради което не могат да обосноват очевидност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК на твърдяната неправилност на обжалваното определение. Не се обосновава такава очевидност и с твърдението за наличие на средства на ищците, позволяващи им заплащането на съответните такси, доколкото същото, явно отнасящо се до извода на първоинстанционния съд за липса на връзка между редовността на процесуалните действия на насрещните страни, не съдържа обосноваване на посочените по-горе критерии за очевидна неправилност, а именно прилагане на норма в смисъл, противоположен на действителния, прилагане на несъществуваща или отменена норма или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Не се установява и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд в съответствие с установената с ТР № 6/2017 задължителна практика е извършил самостоятелна преценка за наличието на нередовност на въззивната жалба и на проведената от първоинстанционния съд процедура за отстраняването, без да се ограничава само до изложените в частната жалба оплаквания, поради което не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на определение № 817/28.03.2024 г. по ч. гр. д. № 823/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................