№ 43

гр. София, 20.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря А. Р

изслуша докладваното от съдия С. Ч. гр. дело № 2439/2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е касационна жалба от „Енерго – П. П“ АД, гр. Варна против решение № 574 от 22.05.2020 г. по гр. дело № 286/2020 г. на ВОС /Варненски окръжен съд/, гражданско отделение, първи състав.

Ответницата – С. Т. Т. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е изложила становище за законосъобразност на въззивното решение.

С определение № 861/09.12.2020 г. на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване по следните правни въпроси: „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства? “; „След отмяната на чл. 1 до чл. 47 и чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ с Решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, могат ли да се прилагат разпоредбите на чл. 48 до чл. 51, включително? “. В определението по чл. 288 ГПК, цитираните въпроси са приети за релевантни. Първият има правно значение за селектиране на касационната жалба, с оглед непроизнасянето на въззивния съд по доводите на въззивника, че дори чл. 50 ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/ да е неприложим, преценка за законосъобразност на извършената корекция трябва да се извърши по реда на чл. 183 ЗЗД. Жалбоподателят е обосновал и допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно аргументирал е противоречие в процедирането на състава с решение № 222/27.03.2018 г. на ВКС, ІІ т. о. относно процесуалното задължение да се обсъдят доводите, твърденията и възраженията на страните. Вторият въпрос също така има правно значение за селектиране на жалбата, с оглед отразеното в мотивите виждане, че липсва материално-правна уредба, предвид отмяната на съответната уредба в ПИКЕЕ /частична отмяна от чл. 1 - 47/ с изключение на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕ, последните от които са третирани като нереализирани спрямо процесния случай фактически състави. Обосновани са и допълнителни критерии – несъобразяване от състава на въззивната инстанция на разрешения в практиката на ВКС – решение № 150/26.06.2019 година по гр. дело № 4160/2018 г. на ІІІ г. о., съгласно които в аналогични хипотези е обосновано разбирането, че дори и да е налице непълнота в относимите към правоотношението за доставка и потребление на ел. енергия разпоредби, приложение намират общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената електрическа енергия. Развито е още съображение, затова че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена, съответно се дължи разликата. Изводите в цитираната практика, даващи отговори на поставените правни въпроси се споделят от настоящата инстанция.

Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

С цитираното по – горе решение, състав на ВОС е потвърдил решение № 5342 от 02.12.2019 г. по гр. дело № 9486/2019 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, XLVIII състав, с което е уважен предявеният от С. Т. Т. против настоящия касатор отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 6639.14 лв., начислена по фактура № [ЕГН]/04.06.2019 г. за периода 26.05.2017 г. – 25.05.2018 г., за обект на потребление – [населено място] 325, за партида с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН]. Съставът на въззивната инстанция е констатирал следните обстоятелства: приел е, че страните се намират в правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия, като дружеството е осъществило проверка на измервателния уред на 25.05.2018 г. и с оглед извършената проверка е констатирано наличие на преминала електроенергия, отчетена в регистър 1.8.3.; прието е още, че дружеството е одобрило допълнително начисляване на количество ел. енергия за процесния период; изложено е, че не е налице неотчитане на преминала захранващия кабел ел. енергия, както и че електромерът не е включен в системата за дистанционно отчитане, а прочетените показания в регистър 1.8.3. не са доказателство, че в този регистър е записано действителното количество доставена и потребена ел. енергия. При тези фактически данни е изведен извод за липсата на материално-правна уредба. Направен е извод още, че хипотезите, при които доставчикът на ел. енергия може да извърши корекция в сметката на потребителя са изчерпателно изброени и в настоящия случай не е налице нито една от тях, включително хипотезите на 49 и чл. 50 ПИКЕЕ. Приет е мотив за липсата на доказателства, затова че при първоначалното монтиране на СТИ е бил отчетен регистър 1.8.3. и той е сочил показания „нула“. Крайният извод на въззивната инстанция е, че с отмяната на ПИКЕЕ с изключение на чл. 48 – 51 с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. липсва приложима уредба в съответствие, с която да бъдат уредени правните последици, „възникнали от отмените ПИКЕЕ“. В заключение, съставът е приел, че не може да бъде обоснован безспорен и категоричен извод, че констатираното при проверката количество електроенергния в регистър, който не е активиран за търговски отчет /1.8.3./, както и констатираната разлика в данните между сбора от количествата електроенергия по активираните за търговски отчет видими регистри и общото количество, отразено в сумарния регистър е потребена от абоната, но неотчетена електроенергия.

Изводът на въззивния съд, че липсва правна уредба за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия е неправилен, с оглед дадените по - горе отговори на правните въпроси, по който е допуснато касационно обжалване. Отговорите на цитираните правни въпроси за конкретния случай определят друг решаващ извод, а именно, че при отсъствието на специална уредба, приложение намира правилото на чл. 183, ал. 1 ЗЗД. Съгласно същото, при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, за купувача по договора за продажба възниква договорна отговорност. Следователно изводите на въззивния съд са направени в нарушение на материалния закон – чл. 183, ал. 1 ЗЗД.

Обстоятелство, останало неизяснено по делото е това за наличието на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. В мотивите на решението си, съставът не е изследвал констатациите, изложени в съдебно-техническата експертиза, като лаконично е отразил, че експертизата показала, че СТИ е регистрирало цялата отчетена енергия, но въпросните 36375 кв. часа енергия били отчетени в регистър 1.8.3, като експертът бил посочил, че не е известно от кой момент се получава натрупването на записа в регистър 1.8.3., както и че отчитането в случая не е трифазно, тъй като „абоната е битов, докато неотчетеното количество енергия е съхранено като „върхова енергия“, която не се отчита за битов абонат“. Не са разгледани констатациите на вещото лице, затова че е установено наличие на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по – точно в тарифната схема. Съдът не е направил изводи по отношение на протокол от 25.05.2018 г., който е споменат като представен документ, подписан от служители на дружеството, извършили проверка на електромер с фабричен номер 1115031400711436, и от свидетели, без да са обсъдени съдържащите се в него данни, както и не е разгледал констативен протокол № 926/21.05.2019 година на БИМ /Български институт по метрология/, отразените в същия данни и констатации за установена външна намеса в тарифната схема на електромера, за наличието на преминала енергия на тарифа 3, както и за съответствието на процесния електромер на метрологичните характеристики, на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия и затова, че електромерът не съответства на техническите характеристики. Въззивният съд е приел, че при отсъствието на предвидени правила в закона е изключено правомерното провеждане на прилаганите от доставчика процедури. Съдът не е извършил преценка на доказателствата за това, доказан ли е фактът на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество ел. енергия. Неизяснен е останал въпросът, налице ли е външна софтуерна намеса, кога, от кого, по какъв начин е осъществена и др. За изясняване на тези въпроси е било необходимо да се изплозват специализирани знания на вещо лице – софтуерен специалист, който да отговори и на въпросите, за начина и момента на осъществяване на софтуерна намеса в програмата за параметризация на СТИ, както и да отговори на въпросите относно това, възможно ли е съответното количество електроенергия да премине през СТИ в рамките на процесния период. В правомощията на съда е преценката при определяне на вещото лице да възложи изпълнението на експертизата на специалист, който е компетентен да отговори на конкретните въпроси. С оглед на изложеното, както и при съобразяване на оплакванията във въззивната жалба е следвало въззивният съд да констатира непълнота в съдебно-техническата екпертиза, да допусне допълнителна експертиза в хипотезата на чл. 201 ГПК, за да бъдат изяснени спорните факти. В този смисъл са и разрешенията в т. 3 от ТР № 1/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допустимо е било и служебното назначаване на експертиза, предвид оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на изводите относно реалното потребление на ел. енергия, натрупана в скрития регистър вследствие на установена от БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ /т. 5 от конститвен протокол на БИМ № 926/21.05.2019 г./.

Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакванията на касатора за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК са основателни. Съставът на ВКС приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение. Доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази дадените по – горе указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Извършването на горните процесуални действия се налага, с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от ВКС. Допуснатите нарушения включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.

Спорът за присъждането на разноски пред ВКС ще следва да се разреши по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК от съда, на който е изпратено делото.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 574 от 22.05.2020 г. по гр. дело № 286/2020 г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, първи състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: