Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационната жалба вх. № 90605/ 04.09.2020 год. заявена от Л. К. Ц. и Т. И. Ц., и двете от [населено място], чрез адв. Л. К. Ц. САК срещу въззивно Решение № 2770 от 04.05.2020 година по гр.В.д. № 6858/2019 год. на Софийския градски съд, постановено в производство по чл. 34 ЗС във вр. с чл. 344 и сл. ГПК

С посоченото решение,Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 39713 от 30.07.2018 по гр. д.№ 33533/2016 година на Софийския РС, 67 състав, с което е по реда на чл. 344, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 69 ЗН е допуснато да се извърши съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** с предназначение на самостоятелния обект търговска дейност (магазин), находящ се в [населено място], ул. „М. к.„ № 14, партер, със застроена площ от 73, 16 кв. м. при описаните съседи, УПИ **, в кв. 114 по плана на [населено място] м.“Л.- II ч. “ между съделителите Ц. К. И., Р. К. И., Т. И. Ц. и Л. К. Ц. при равни права - по 1/4 идеална част за всеки един от тях.

За да допусне делбата при посочените права, решаващият съд е приел, че е налице съсобственост, възникнала след смъртта на К. Ц. И. (поч. 2006 год.) между наследници по закон – преживяла съпруга Т. Ц. и деца, съответно от предходен брак - ищците Ц. и Р. И. и от прекратения със смъртта брак - ответника Л. Ц., по отношение на имущество - процесния магазин, лично имущество на наследодателя, придобито в качеството му на едноличен търговец. Релевираното възражения от страна на ответника Л. Ц. за липса на съсобственост поради придобиването на същия от нея на основание придобивна давност, започнала да тече с предаване на владението от страна на баща и от 2003 насам, до предявяване на иска за съдебна делба, не е прието от решаващия съд.

С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушението на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Основно доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се свързват с непълен и точен анализа на гласните доказателства по делото касателно релевираното възражения за придобиване на процесния недвижим имот на основание давностно владение от страна на съделителя Л. Ц. за времето 01.01.2003 година, когато има предаване на владение от страна на бащата К. И., както и относно последиците на съществуващата уговорка този имот (магазина) да остане за втората му съпруга и дъщерята от втория брак, което правно основание, без да се позовават на наследяването като придобивно основание.

Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите:

1./за задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като съдебният акт следва да е мотивиран и обоснован, с довод, че е произнесен в противоречие на практиката на ВКС - Решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1377/2017 г. на ВКС, II г. о., Решение № 7 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 510/2011 г. на ВКС, II г. о., Решение № 374 от 22.11.2010 г. по гр. д. № 219/2010 г. на ВКС, II г. о., Определение № 502 от 30.07.2020 г. по гр. д. № 2499/2019 г. на ВКС, ТК II отд.,

2./за значението на предварителната уговорка (доколкото такава е безусловно установена от доказателствата по делото) с наследодателя за предаване владението по отношение на намерението, с което е установена фактическата власт върху имота и приложимостта на презумпцията на чл. 69 ЗС, касателно релевираното правоизключващо възражение за придобиване на имота на основание придобивна давност от страна на съделителя Л. К. Ц., произнесен в противоречие с - Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, I г. о., Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г. о., Решение № 60 от 07.06. 2018 г. по гр. д. № 2420/2017 г. на ВКС, I г. о., Решение № 20 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 1377/2017 г. на ВКС, II г. о. Решение № 75 от 03.07.2019 г. по гр. д. № 2871 /2018 г. на ВКС, II г. о.

3./ кои са правно-релевантните действия, чрез които се оспорва установеното владение и които прекъсват придобивната давност, произнесен в противоречие с трайно установената практика на ВКС - така по Решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр. д. № 1377/2017 г. на ВКС, II г. о., Решение № 304 от 04.05. 1995 г. по гр. д. № 75/1995 г. на ВС, I г. о., Решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр. д. № 944 /2011 г. на ВКС, I г. о., Решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС, I г. о.,

4./ за допустимостта на гласни доказателства в производството пред въззивната инстанция в хипотеза, при която първоинстанционният съд е допуснал само двама от поисканите в отговора на исковата молба свидетели с оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 2 ГПК? с довод, че е налице противоречие с разрешението, прието с Решение № 32 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 45 91/2015 г. на ВКС, I г. о.

Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите:

1./ в хипотеза на наличие на устна уговорка и предаване приживе на владението от “бъдещия наследодател“ на двама от наследниците му по закон, които установяват трайна фактическа власт върху целия имот, с намерението за придобиване на собствеността –поотделно или заедно - без никакви претенции помежду им, ако поради законова пречка за единия от двамата предвиденият в чл. 79, ал. 1 ЗС срок, и съответно придобивната давност, не е текла, то другият наследник, за когото придобивната давност е текла, и той се е позовал изрично на нея, приложима ли е разпоредбата на чл. 69 ЗС и противопоставима ли е на останалите невладеещи сънаследници? и

2./ в хипотеза на устна уговорка приживе и предаване владението на недвижим имот от страна на „бъдещия наследодател“ на двама от наследниците по закон, които установяват фактическа власт върху целия имот, с намерение за придобиване на собствеността –поотделно или заедно –без претенции помежду им, обстоятелството, че договорите, с които са отдавали съвместно имота под наем са сключвани от името и за сметка само на единия от посочените наследници, лишава ли от възможността другия да се позове на тях, като индиция за намерението за своене на имота по отношение на останалите сънаследници /съсобственици? с довод, че необходимото тълкуване на закона в посочените хипотези ще доведе до преодоляване на непълноти на правните разпоредби и до усъвършенстване на правоприлагането, за постигане на справедливост в аналогични на настоящата хипотези,

В срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация Ц. К. И., чрез адв. Т. Б. – САК оспорва наведените с касационната жалба доводи като за наличие на основания за отмяна на обжалваното въззивно решение, така и допускане на касационното обжалване. Доводите са неоснователни, доколкото се базират на доказания факт на предаване на владението приживе от наследодателя на двете наследници по закон - преживяла съпруга и дъщеря и изложените в тази насока мотиви на съда. Именно, приемайки този факт за безспорен, са и поставените въпроси, касаещи искането да се допусне касационното обжалване, поради което, искането е неоснователно и следва да остане без уважение. Претендират се и разноски за защита в касационното производство.

След преценка на наведените доводи и изискванията на закона, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, макар и не по съображенията на касаторите.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2 предл. 3 ГПК – а именно поради очевидна неправилност. Изводът за наличие на предпоставките за служебно допускане на касационното обжалване на соченото основание се базират на данните по делото, че основният спорен за съдебната делба въпрос касаещ установяване на съсобственост между страните по отношение на обекта на собственост на иска за съдебна делба – в случая „магазина за месо“ в [населено място], следва да бъде разрешен в контекста на данните, че общият на страните наследодател е притежавал процесния обект като едноличен търговец. Доколкото се касае до имущество на фирмата на едноличния търговец, наследствената трансмисия по отношение на имуществените права (в случая правото на собственост) не настъпва автоматично със смъртта на търговеца. С разясненията на ТР № 2/ 2001 г. на ОСГК на ВКС изрично се приема, че „вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему“ т. е. касае се до придобити имущества, които съставляват имуществени права на правния субект - едноличния търговец, различни от тези права на починалото физическото лице и които със смъртта му не преминават автоматично към наследствената маса. С разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ТЗ е предвидена възможността наследниците на едноличния търговец да поемат предприятието, а с разпоредбата на чл. 60а, т. 2 ТЗ смъртта на едноличния търговец е посочена като основание за заличаване на фирмата от търговския регистър, при съответните правила, От тук и спорните въпроси за евентуалната възможност за придобиване по давност на имущество на едноличен търговец, в която насока има поставени въпроси от страна на касаторите като обуславящи изхода на спора в рамките на предмета на делото, следва да бъдат интерпретиран с оглед на изложените съображения за режима на собственост на процесния магазин. Констатацията, че правилата на ТЗ са изцяло игнорирани в рамките на предмета на спора е очевидна и налага извода за очевидната неправилност на обжалваното съдебно решение.

При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална държавна такса, която в случая е в размер на 25 лв. ( двадесет и пет лева), дължима в седмичен срок от съобщението до страната по бюджетната сметка на ВКС. При неизпълнение на това паричното задължение касационното производство подлежи на прекратяване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на касационната жалба вх. № 90605/ 04.09.2020 год. заявена от Л. К. Ц. и Т. И. Ц., и двете от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Л. К. Ц. САК срещу въззивно Решение № 2770 от 04.05.2020 година по гр.В.д. № 6858/2019 год. на Софийския градски съд, постановено в производство по чл. 34 ЗС във вр. с чл. 344 и сл. ГПК.

УКАЗВА на касаторите задължението за внасяне на пропорционална държавна такса в размер на 25 лв. ( двадесет и пет лева ) по бюджетната сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до тях. При неизпълнение на указаното парично задължение, касационното производство подлежи на пректатяване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.09.2021 година, 9 часа, за която дата страните да се призоват чрез публикация в ДВ.- чл. 289 ГПК.

Препис от настоящото определение на се връчи на касаторите за изпълнение на дадените указания.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: