О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 20.04.2021 г.
Върховният касационен съд на Р. Б, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д.Ц гр. д. № 3201/2020 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Б. и Р. М. Б. чрез техния пълномощник адв. И. К. срещу въззивно решение № 1594 от 04.05.2020 г. по в. гр. д. № 600/2019 г. на Окръжен съд-Благоевград. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота събраните пред първата инстанция доказателства, които налагат извод, че до 2000 г. имотът не е бил земеделска земя и едва след облагородяването му е бил годен за задоволяване на земеделски нужди, поради което не е попадал под действието на ЗСПЗЗ и по отношение на него визираният в чл. 19 ЗСПЗЗ способ за придобиване на право на собственост от общината не е бил налице. Поддържат също, че давността е допустим придобивен способ по отношение на тези земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е направено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК поради очевидна неправилност, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси: 1.Може ли да се приеме, че един имот е представлявал държавна земеделска земя, след като към...