Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. П. В. като пълномощник на П. С. Т. срещу въззивно решение № 4900, постановено на 11.08.2020 г. по в. гр. д. № 7517/2019 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 02.06.2015 г. по гр. д. № 10711/2005 г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 03.10.2018 г., в частите относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбените недвижими имоти на публична продан и осъждането на касатора да заплати на основание чл. 286 ГПК отм. във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС на П. Г. Й., А. Г. С. и И. Г. Й. сумите от по 1 472, 10 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния апартамент за периода 04.03.2010 г. – 11.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени претенциите за периода от 11.10.2005 г.-03.03.2010 г. и за горниците до пълните претендирани размери от по 7 532, 58 лв., като частично погасени по давност и частично неоснователни; П. С. Т. е осъден да заплати на Е. А. С. сумата 392, 56 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния апартамент за периода 04.03.2010 г. – 11.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлена претенцията за периода от 11.10.2005 г.-03.03.2010 г. и за горницата до пълния претендиран размер от 2 510, 86 лв., като частично погасена по давност и частично неоснователна; П. С. Т. е осъден да заплати на А. Н. С. и Д. Н. М. сумите от по 539, 77 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния апартамент за периода 04.03.2010 г. – 11.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени претенциите за периода от 11.10.2005 г.-03.03.2010 г. и за горниците до пълните претендирани размери от по 2 510, 86 лв., като частично погасени по давност и частично неоснователни.

В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, изр. 2 и изр. 3 ГПК: недопустимост и очевидна неправилност.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба П. Г. Й. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Останалите ответници по жалба не изразяват становища.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК.

Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:

Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на процесните недвижими имоти: апартамент № *, находящ се в [населено място], в[жк], на ет.*, в жилищната сграда на блок *, с площ 61, 58 кв. м., заедно със зимнично помещение и 2, 24 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при следните квоти: за съделителя П. Г. Й. - 30/405 ид. ч., за съделителя А. Г. С. – 30/405 ид. ч., за съделителя И. Г. Й. – 30/405 ид. ч., за съделителя Е. А. С. – 8/405 ид. ч., за съделителя А. Н. С. – 11/405 ид. ч., за съделителя Д. Н. М. – 11/405 ид. ч., за съделителя Столична община – 15/405 ид. ч. и за съделителя П. С. Т. – 270/405 ид. ч.; поземлен имот с площ 3 280 кв. м., съставляващ имот № * в м. „В.“ /“Д.“/ по плана за земеразделяне на землището на [населено място] и нива от 2 600 кв. м., находяща се в строителните граници на [населено място], м. „Р.“, при следните квоти: за съделителя П. Г. Й. - 570/2835 ид. ч., за съделителя А. Г. С. – 570/2835 ид. ч., за съделителя И. Г. Й. – 570/2835 ид. ч., за съделителя Е. А. С. – 152/2835 ид. ч., за съделителя А. Н. С. – 209/2835 ид. ч., за съделителя Д. Н. М. – 209/2835 ид. ч., за съделителя държавата – 285/2835 ид. ч. и за съделителя П. С. Т. – 270/2835 ид. ч. Съделителите – физически лица са наследници на Е. Г. С. – Т. /починала на 30.04.2005 г./ – съребрени роднини и съпруг, като делбата е допусната съобразно квотите им по закон, без да бъдат зачетени извършените завещателни разпореждания от наследодателката, за които е прието, че са нищожни.

В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата не е заявена претенция за възлагане от съделителите на основание чл. 288, ал. 2 или ал. 3 ГПК отм.,

Според заключението на съдебно - техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, делбените имоти са неподеляеми. Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасянето им на публична продан. Въззивният съд е приел, че е неприложим способа на чл. 292 ГПК отм. за извършване на делбата. Посочил е, че съгласно решение № 258/25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на ВКС, второ г. о., е допустимо разпределение на различни по вид самостоятелни имоти, но при наличие на спор, за да е приложим горния способ, е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното имущество. Съобразно чл. 69, ал. 2 ЗН и с оглед спазването на равенството между съделителите във всеки дял трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и приблизително равни по стойност имоти, респективно максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като неравенството на дяловете се изравнява в пари. Съделителите П. Й., А. С., И. Й., Е. С., А. С. и Д. М. изрично са поискали изнасянето на делбените имоти на публична продан. В случая, при наличие на три различни по вид недвижими имота, всеки от които е реално неподеляем и при липса на съгласие между съделителите за обособяване на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК отм., чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан. По предявените претенции по сметки от съделителите П. Й., А. С., И. Й., Е. С., А. С. и Д. М. срещу П. Т. за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на делбения апартамент за процесния период, са изложени съображения, че същите са основателни в уважените от първоинстанционния съд размери. Налице са предпоставките за възникване на вземане за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС: доказано е осъществяваното лично ползване на целия апартамент от съделителя-ответник по тези претенции, както и получаването на писмена покана /нотариална, връчена при отказ на касатора на 11.10.2005 г./. Същият не твърди и не доказва, че след получаването на поканата е предложил на ищците да ползват процесния апартамент, нито, че им е предоставил ключ от него. В тази връзка са обсъдени и събраните показания на свидетеля П..

Не са налице поддържаните касационни основания по чл. 280, ал. 2, изр. 2 и изр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Недопустимостта е обоснована на първо място с постановяването на общо решение за начина на извършване на делбата и по сметките. На второ място се сочи, че в обжалвания акт липсват мотиви относно изнасянето на делбените имоти на публична продан, както и че липсва произнасяне по претенциите по сметки за част от процесния период: за времето от 2011 г. до 2015 г.

Решението по извършване на делбата следва да съдържа произнасяне както по въпроса относно начина на ликвидиране на съсобствеността, така и по облигационните претенции на съделителите. Съдът не се произнася със самостоятелен акт по обективно съединените искове в делбеното производство.

Липсата на мотиви като процесуално нарушение не може да доведе до недопустимост на съдебния акт. Въпросът за правното значение на мотивите е предмет на т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно.

С решението за поправка на явна фактическа грешка е отстранено несъответствието между мотивите и диспозитива на основното решение по отношение на периода, за който е присъдено обезщетение за лишаването от ползване на делбения апартамент: 04.03.2010 г. – 11.03.2015 г.

Основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК - очевидна неправилност е мотивирано със съществуването на други способи за извършване на делбата /разпределение или жребий/, както и с липсата на покана за заплащане на обезщетение – по исковете с правно основание чл. 286 ГПК отм..

Очевидната неправилност не произтича директно от мотивите на обжалваното въззивно решение, от тях не се установява нарушение на приложима императивна материалноправна норма, нито нарушение на основните начала на гражданския процес или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан /чл. 69, ал. 2 ЗН/. Всеки съделител има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право съществува както по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за реалното му поделяне/, така и спрямо всяка съвкупност от имущества от съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно и удобно зависи от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти /от обективни фактори/ и от волята на съделителите /от значение е и субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат, респективно да получат дял в натура/, ако допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по предназначението си или по други основни характеристики. При наличие на възможност всеки съделител да получи дял в натура /при положение, че броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, независимо, че се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 ГПК /чл. 292 ГПК отм. или чрез теглене на жребий. В настоящата хипотеза обаче делбените имоти не са равни по брой на броя на съделителите, поради което горните способи са неприложими.

Вторият въпрос, с който е обоснована очевидната неправилност, е свързан с отправянето на нотариална покана за заплащането на обезщетение за лишаването от ползване, каквато в случая е била налице.

Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се обжалва въззивното решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено по претенциите по сметки на Е. С., А. С. и Д. М., които са уважени в размер на 539, 77 лв., от заявените в размер от 2 510, 86 лв. за всеки от тях, тъй като в тази част съдебният акт не подлежи на обжалване /по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК/.

Ответниците по жалба не са направили искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива не следва да се присъждат.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 4900, постановено на 11.08.2020 г. по в. гр. д. № 7517/2019 г. по описа на Софийски градски съд, III „В“ състав, в ЧАСТИТЕ, с които е потвърдено първоинстанционното решение относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбените недвижими имот на публична продан и осъждането на П. С. Т. да заплати на основание чл. 286 ГПК отм. във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС на П. Г. Й., А. Г. С. и И. Г. Й. сумите от по 1 472, 10 лв., представляващи обезщетения за ползване на процесния апартамент за периода 04.03.2010 г. – 11.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015 г. до окончателното им изплащане.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. С. Т. в ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на П. С. Т. да заплати на основание чл. 286 ГПК отм. във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС на Е. А. С. сумата 392, 56 лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния апартамент за периода 04.03.2010 г. – 11.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на А. Н. С. и Д. Н. М. сумите от по 539, 77 лв., представляващи обезщетения за ползване на процесния апартамент за периода 04.03.2010 г. – 11.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.03.2015 г. до окончателното им изплащане.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане.

Председател:

Членове: