Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Ф. Г. чрез неговия пълномощник адв. И. П. срещу въззивно решение № 253 от 07.08.2020 г. по в. гр. д. № 417/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик. В жалбата са наведени доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение въззивният съд е отхвърлил предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 109 ЗС против ответницата К. А., като поддържа, че в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила.

На следващо място сочи, че в останалата част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждане на доказателствата по делото, което е довело до необоснованост на извода за липса на причинно-следствена връзка между поведението /бездействието/ на ответниците и съществуващия теч в санитарното помещение на ищеца, създаващ пречки за пълноценното използване на жилището му.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване в частта, с която е отхвърлен предявеният против К. Й. А. иск с правно основание чл. 109 ЗС за проверка на допустимостта на решението в тази му част, а в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание против ответницата С. П. И.-на основание чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК-поради очевидна неправилност, или на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички представени в първоинстанционното производство доказателства относно спорните факти и представлява ли нарушението на строителните правила или санитарно-хигиенните правила и норми действие, което засяга ползването на вещта повече от обичайното и е предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл. 109 ЗС.

В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация С. И. чрез своя процесуален представител изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният против нея иск по чл. 109 ЗС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 235 от 19.02.2020 г. по гр. д. № 2236/2019 г. на Районен съд-Пазарджик е уважен предявеният от С. Ф. Г. против К. Й. А. и С. П. И. иск с правно основание чл. 109 ЗС, като ответниците са осъдени да преустановят бездействието си и да извършат ремонт на канализационните и водопроводните тръби в собствените си апартаменти, съответно апартамент № 14 на втория етаж и апартамент № 17 на третия етаж в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], с неизправността на които ограничават правото на ищеца да ползва собствения си обект, представляващ апартамент №. .. на първи етаж в същата сграда.

Първоинстанционното решение е обжалвано с въззивна жалба само от ответницата С. П. И.. С решение № 253 от 07.08.2020 г. по в. гр. д. № 417/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд то е отменено изцяло, и вместо него е постановено друго, с което предявените от С. Г. искове с правно основание чл. 109 ЗС са отхвърлени както по отношение на жалбоподателката И., така и по отношение на необжалвалата ответница А..

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС против ответницата К. А. въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост.

По отношение наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в останалата му част:

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че жилището на ищеца С. Г. е разположено на първия етаж в жилищната сграда. Над него-на втория етаж, е разположено жилището, собственост на ответницата К. А., а на третия етаж - жилището, собственост на ответницата С. И.. Приел е, че петната от мръсна/ кална/ вода в санитарното помещение на ищеца са резултат от лошото състояние на общата за етажната собственост вещ-вертикалния щранг, както и на хоризонталните отклонения от него. Сградата е строена през 60- те години на миналия век, като канализационната инсталация е изпълнена от каменинови тръби, чийто срок на експлоатация вече е изтекъл, връзките между вертикалния щранг и хоризонталните отклонения към него на втория и на третия етаж са компрометирани, и това е причината за появата на теч в санитарния възел на ищеца.

Предвид така приетите за установени факти направеният от въззивния съд решаващ извод за липса на причинна връзка между поведението /бездействието/ на ответниците и теча в санитарното помещение на жилището на първия етаж, се явява явно необоснован и поражда съмнение за очевидна неправилност на въззивното решение, което налага допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 253 от 07.08.2020 г. по в. гр. д. № 417/2020 г. на Окръжен съд Пазарджик.

УКАЗВА на жалбоподателя С. Ф. Г. в седмодневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 95 лв.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: