О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 578

гр. София, 26.10.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2356/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. А. И. - чрез адв. Н. Д., срещу определение № 2609 от 13.08.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3839/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 15566 от 11.07.2018 г. по гр. д. № 9069/2018 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата молба на А. А. И. на основание чл. 130 ГПК и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД иск за заплащане на обезщетение за вреди от застрахователно събитие.

Частният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплаквания, че в нарушение на чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд е формирал извода си за недопустимост на иска, без да съобрази, че срокът по чл. 496 КЗ за доброволно уреждане на отправената към застрахователя претенция е изтекъл след датата на депозиране на исковата молба в съда и до постановяване на определението няма извършено плащане на търсеното обезщетение. След образуване на делото пред Върховния касационен съд жалбоподателят е представил писмо изх. № ЦУ 99-4844/25.09.2018 г., с което е уведомен от ответника - застраховател за отказ да бъде платено обезщетението, но предвид характера на касационното производство писмото не...