О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 498

гр.София, 25.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 3804/ 2018 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.

Образувано е по касационна частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение на Добрички окръжен съд № 500 от 28.08.2018 г. по ч. гр. д.№ 379/ 2018 г., с което е потвърдено определение на Балчишки районен съд от 03.07.2018 г. по гр. д.№ 428/ 2018 г. и по този начин е прекратено производството по предявените от частния жалбоподател искове против Б. М. и А. Х. М. за сумата 11 583, 89 лв, претендирана солидарно от двамата ответници и представляваща дължими вноски за управление и поддържане на общите части и вноски за фонд „Ремонт и обновяване” за период 2012 – 2018 г., поради международна некомпетентност на българския съд.

Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд неправилно счел за приложими разпоредбите на Регламент 1215/ 2012 г. и се позовал на общото му правило, че искове срещу лица с местоживеене в държава - членка се предявяват в тази държава, ако не са предвидени изключения. Според него вземанията, предявени за защита пред българския съд, произтичат от водене на чужда работа без натоварване, защото имат за източник решение на Общо събрание на Е. собственост (ОС ЕС). За тези вземания е приложим Регламент 864/ 2007 г., който позволява искове за такива вземания да се предявяват в държавата по местонахождение на имота. Като приел обратното, въззивният съд постановил неправилно определение, което касаторът моли да...