О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 806

гр.София, 24.10.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2243/ 2018 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 35 от 22.02.2018 г. по гр. дело № 11/ 2018 г., с което е потвърдено решение на Старозагорски окръжен съд по гр. д.№ 43/ 2017 г. и по този начин жалбоподателят е осъден да заплати на Н. Я. Д. сумата 25 100 лв – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 4 190, 60 лв – обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва върху тези суми от 10.11.2016 г. и разноските по делото.

Касаторът претендира допускане на касационен контрол по процесуалноправния въпрос „Следва ли при определянето на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съдът да прецени всички конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вкл. поведение и действие на трети лица, последици, продължителност и степен и интензитет и следва ли преценката да е част от мотивите на съдебния акт или е достатъчно съдът да се позове на приложението на нормата на чл. 52 от ЗЗД, без да изследва всеки от обективните факти по делото от значение за определянето на размера на обезщетението?”. Поддържа, че в обжалваното решение този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ППВС № 4/ 1968 г. и решение на ВКС, ІV г. о. по гр. д.№ 4686/ 2013 г.).

...