ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1198

09.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, П. Т. отделение, Втори състав, в закрито заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 227 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер общо на 150000 лв. (с два отделни превода – по 100000 лв. и по 50000 лв. всеки един от тях).

Подадена е молба с вх. № 544/11.01.2024 г. от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за освобождаване на сумата общо от 150000 лв., внесена с два отделни превода (по 100000 лв. и по 50000 лв. всеки един от тях) като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спирането. Искането е аргументирано с постановеното по делото определение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

Настоящият състав намира искането за частично основателно.

Сумата, чието освобождаване се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд от ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, с две преводни нареждания – 1) от 12.11.2020 г. – за сумата от 100000 лв. и 2) от 25.11.2022 г. – за сумата от 50000 лв., издадени от „Инвестбанк“ АД, респ. от „Общинска банка“ АД, по повод заявени искания за спиране на изпълнението на Решение № 260045/11.11.2020 г. по в. гр. д. № 266/2020 г. на Варненския апелативен съд, респ. на Решение № 340/21.11.2022 г. по в. д. № 398/2022 г. на Варненския апелативен съд (тези факти се установяват и от две справки, съставени от счетоводител при ВКС – от 29.01.2024 г.).

С Определение № 1353/18.12.2023 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

С молба от 11.01.2024 г. касаторът - ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, е заявил, че извънсъдебно е заплатил по сметка на ищеца остатъка от присъденото в настоящото исково производство застрахователно обезщетение, ведно с дължимите законни лихви (в размер на сумата от 104727,46 лв.) - след приспадане на присъдените на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД съдебни разноски за всички съдебни инстанции – 45272,54 лв., както и сумата от 195909 лв. – сборът от присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно процесуално представителство за всички съдебни инстанции, поради което твърди, че причината за внасяне в обезпечение на сумата общо от 150000 лв. (с два отделни превода – по 100000 лв. и по 50000 лв. всеки един от тях) е отпаднала и иска тази сума да бъде освободена, като бъде преведена по посочената от него банкова сметка.

С Разпореждане от 30.01.2024 г. съдията докладчик по настоящото дело е дал възможност на ищеца в 3-дневен срок от получаване на препис от разпореждането да заяви дали е получил изцяло от застрахователя присъденото по настоящото исково производство застрахователна обезщетение – със заплащане на сумата от 104727,46 лв.

Съобщението с тези указания е било връчено не лично на ищеца по делото Х. Х., а на неговия процесуален представител адв. Р. Х. от АК-Варна, която с молба с вх. № 3433/26.02.2024 г. е заявила, че застрахователят е извършил плащане на Х. Т. Х., което е в размер на 104727,46 лв., представляващо застрахователно обезщетение.

Останало е обаче неизяснено обстоятелството дали със заплащането на тази сума изцяло е било погасено присъденото в полза на пострадалия Х. Т. Х. застрахователно обезщетение, поради което с Разпореждане № 31/13.03.2024 г. на съдията докладчик е дадена възможност на ищеца в 3-дневен срок от получаване на препис от това Разпореждане лично да заяви дали дава съгласие за освобождаване на внесеното по сметка на ВКС обезпечение в общ размер от 150000 лв. - с две преводни нареждания: 1) от 12.11.2020 г. – за сумата от 100000 лв. и 2) от 25.11.2022 г. – за сумата от 50000 лв., издадени от „Инвестбанк“ АД, респ. от „Общинска банка“ АД.

Установява се, че препис от Разпореждане № 31/13.03.2024 г. е връчен лично на ищеца – на 26.03.2024 г., но до настоящия момент не е постъпил от него отговор.

Върховният касационен съд, състав на I т. о., намира, че внесеното по специалната сметка на ВКС обезпечение от страна на длъжника следва да бъде освободено до размера на 104727,46 лв. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК гарантира изпълнението на невлязлото в сила решение за парично вземане или на вредите от забавеното изпълнение на невлязлото в сила решение. С влизането в сила на обжалваното въззивно решение отпада интересът и необходимостта от обезпечителните мерки, допуснати по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК (в този смисъл са и разясненията по т. 3 на ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК). Смисълът на нормативното изискване по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила решение да бъде спряно след внасяне на обезпечението е да се гарантира, че, когато обжалваното осъдително въззивно решение се окаже потвърдено от ВКС, съответно то не бъде допуснато до касационно обжалване или касационното производство бъде прекратено (в тези случаи то влиза в сила), предстоящото му принудително изпълнение да не бъде осуетено, вкл. и при недобросъвестно поведение на длъжника.

Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане обезпечението се освобождава по искане на касатора и се връща на вносителя в два случая: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Съдебната практика приравнява на тези хипотези и случаите, когато присъдената сума е доброволно заплатена или принудително събрана от ответника, и това обстоятелство не се оспорва от кредитора. В производството по чл. 282 ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение, вкл. и чрез последващо изявление за прихващане. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на ВКС суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, не е исково производство, в което могат да се събират доказателства във връзка с направени от страните оспорвания.

При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи искането за освобождаване на обезпечението следва да се уважи до размера на сумата от 104727,46 лв., която е заплатена от застрахователя на пострадалото лице, а да се отхвърли за разликата над 104727,46 лв. до 150000 лв., която разлика е била надвнесена и може да бъде поискана от вносителя за възстановяване.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:ОСВОБОЖДАВА внесеното по набирателна сметка на ВКС обезпечение в размер на 104727,46 лв., като тази сума да се преведе по посочената банкова сметка с титуляр ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД в „О. Б. АД, IBAN [банкова сметка].

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 544/11.01.2024 г. на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за освобождаване на разликата над 104727,46 лв. до 150000 лв., внесена общо от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на постановените по делото въззивни решения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.