Върховен касационен съд на Р. Б НК, І н. о. дело № 10/2011 год.

Р Е Ш Е Н И Е№ 201

гр.София, 25 юли 2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: Н. Д.

Д. А.

със секретар Д. О

при участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ

наказателно дело под № 10/2011 година

Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от подсъдимия О. Р. И. срещу потвърждаването от Варненския апелативен съд на присъдата спрямо него, която издал Търговищкият окръжен съд.

Първоинстанционата присъда - № 60 от 23 юли 2010 год. по нохд № 169/2010 год., е постановена по реда на съкратеното съдебно следствие в тази инстанция (глава двадесет и седма от НПК), поради което и подсъдимият И. е наказан с лишаване от свобода в размер, по-нисък от онзи, който би получил по общия ред за престъпленията, в които е обвинен: по чл. 199, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 198, ал. 1 НК и по чл. 170, ал. 2 НК – за влизането през нощта на 25 май 2010 год. и със сила в дома на 80-годишната М. П., и за извършения заедно с това грабеж от нея на вещи с обща равностойност 47 лева. Така за първото престъпление И. получил 2 години, а за грабежа (наказуем по-тежко още заради предишните му осъждания при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б.”а” и „б” НК) – 6 години, което станало и общо наказание за съвкупността от двете престъпления, търпимо в затвор при строг режим.

Второинстанционното (въззивно) решение - № 160 от 22 ноември 2010 год. по внохд № 350/2010 год., е постановено също по жалба от сега обжалвалата страна.

В подадената сега (касационна) жалба е оспорена единствено справедливостта на наложеното наказание, макар едно от обстоятелствата, с които е подкрепено оспорването, е роднинската връзка между прокурора в първата инстанция и пострадалата.

Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на касационната инстанция, а прокурорът в тази съдебна инстанция е за отхвърлянето на жалбата като неоснователна.

ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение.

Липсват основанията по чл. 348 НПК за нейното отменяне или изменяне, доколко ръкописната жалба съдържа позоваване и на обстоятелства, които нямат пряко отношение към явната несправедливост на наложеното наказание. Това се отнася не само до голословното твърдение за незаконното участие на прокурора А. в съдебното заседание на първата инстанция, но и за възражението, че не е приложен чл. 55 НК, като възможен резултат от проведеното в нея съкратено съдебно следствие – защото приложението му може да бъде свързано и с последната промяна в чл. 58а НК (ДВ, бр. 26 от 2010 год.), която е обсъдена законосъобразно в предходните инстанции.

Ако пък приложението на чл. 55 НК се свързва от жалбоподателя с възможността то да бъде по-благоприятно за него с оглед на чл. 58, ал. 4 НК, ВКС намира, че в случая въобще няма място за смекчаване на лишаването от свобода под минималния по закон размер 5 години (дори под 3 години и 4 месеца – вж. р. 377/10-І, Бюл. 12/10) – обсъдени са всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на отговорността, включително и посочените в жалбата за поведението на подателя й след извършване на престъпленията и за неговото семейно положение.

Ръководен от всичко изложено съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-І наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 22 ноември 2010 год. по внохд № 350/2010 год. на Варненския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ