Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Бизнес-И. център [фирма]-г.София срещу въззивното решение от 6.08.10г. по г. д.№2854/09г. на АС-г.София, 5с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.7.09г. по т. д.916/08г. на ОС-г.В.. С последното е отхвърлен предявеният от Бизнес-И. център [фирма]-г.София иск за признаване несъществуване на вземане на [фирма]-г.София до размер на 8166.05лв. и е обезсилено като процесуално недопустимо първоинстанционното решение в останалата му част за разликата над 8166.05лв. до 13468.33 лв.

В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл. 281 т. 3 ГПК/.

В изложението си съобразно императивното изискване на чл. 284 ал. 3 т. 1ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл. 280ал. 1т. 3 ГПК основание.

Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на делото:

·

допустим ли е иска по чл. 694 ТЗ ако предмета на възражението, направено по чл. 692 ТЗ се различава от предмета на иска по чл. 694 ТЗ

·

какви са пределите на проверката на въззивния съд, очертани в разпоредбата на чл. 269 ГПК

Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196 ал. 1 ГПК отм. във вр. с пар. 2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК

ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба основания за допустимост по смисъла на чл. 280 ГПК приема следното:

От данните по делото се установява, че с определението на ОС-г.В. от 26.11.08г. е оставено без уважение искането на Бизнес-И. център [фирма]-г.София за извършване промяна в списъка на приетите вземания с изключване на вземането до размер на 8166.05лв. съобразно възражението от 18.08.08г. Последното има за предмет вземането до посочения размер от 8166.05лв., обстоятелство което обуславя отрицателен отговор на първия поставен въпрос, а именно допустим ли е иска чл. 694 ТЗ ако предмета на възражението, направено по чл. 692 ТЗ се различава от предмета на иска по чл. 694 ТЗ, в който смисъл е и константната практика на ВКС.

Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото.

В конкретния случай не са налице тези предпоставки и по двата поставени от касатора въпроси, обстоятелство което предпоставя липса на основанието по т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 6.08.10г. по г. д.№2854/09г. на АС-г.София, 5с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.7.09г. по т. д.916/08г. на ОС-г.В..

С оглед изхода на делото на основание чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника по касационната жалба [фирма]-г.София следва да се присъдят 350 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното ВКС-ТК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 6.08.10г. по г. д.№2854/09г. на АС-г.София, 5с-в, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 28.7.09г. по т. д.916/08г. на ОС-г.В..

ОСЪЖДА Бизнес-И. център [фирма]-г.София да заплати на [фирма]-г.София 350 лв. съдебни разноски за настоящата инстанция.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: