N 41

София, 07.01.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември........................

две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при секретаря......................................….….................................................... в присъствието на прокурора. ............……........................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА..............................

гр. дело № 4948/2015 година.

Производство по чл. 288 ГПК.

[фирма], София, чрез процесуалния си представител юрск. М. Т., е подала касационна жалба срещу решение № 3316 от 18.05.2015 година по гр. д. № 9592/2014 година на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № І-31-87 от 7.04.14 г. по гр. д. № 24730/13 г. на Софийския районен съд – 31 състав в частта, с която е отхвърлен иска на касатора срещу Д. К. Л. за установяване на вземане за разликата между 5 787, 09 лева и пълния предявен размер от 7 496, 44 лева – иск с правно основание чл. 150 ЗЕ във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. В касационната жалба са посочени основанията за отмяна по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК.

Ответникът Д. К. Л. от София не е заявил становище.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, на които основания се позовава касаторът, поради следното:

В изложението на основанията за касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК няма ясно формулиран въпрос, но в него е записано, че „въпросът има директно...