О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1168

гр.София, 08.12.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил ТомовДрагомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4424 по описа за 2015 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. А. С. срещу решение № 1439 от 27.2.2015 г., постановено по в. гр. д. № 17310 по описа за 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, Четвърти „В” въззивен състав, с което е потвърдено решение № І-38 от 17.7.2013 г. по гр. д. № 17627 по описа за 2012 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 38 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу А. А. П. искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на дадена в заем сума от 5 000 евро и за заплащане на 391, 20 лв. неустойка за забава за периода от 1.4.2012 г. до 10.04.2012 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 и т. 3 на ал. 1 на чл. 280 от ГПК по следните въпроси:

1. Допустими ли са свидетелски показания за установяване на действителното основание за извършен банков превод, при положение че токова основание не е конкретно посочено в превода? Даденият отговор на този въпрос...