Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпили са в срок молби от К. на частните съдебни изпълнители и частен съдебен изпълнител Д. И. А. с искане за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Сочи се, че съдът не се е произнесъл по направени в срок искания за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, съответно на адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. Моли се за присъждането им.

Министърът на правосъдието оспорва втората молба с твърдения, че липсват доказателства за изплащане на претендираното адвокатско възнаграждение и че същото е прекомерно.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

В разглеждания случай предявената от Министъра на правосъдието жалба срещу решение на дисциплинарен състав на К. на ЧСИ е намерена за неоснователна и атакуваното решение – потвърдено. Ответната страна Камара на ЧСИ в срок /в съдебно заседание/ е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение чрез процесуалния си представител ю. к.Д.. Ответната страна ЧСИ Д. А. - защитавана пред ВКС от процесуален представител адв. Й., също своевременно /в съдебното заседание/ е направила искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за направени такива – договор за правна защита и съдействие от 18.05.15г. с отбелязване за платен адвокатски хонорар 1000лв. При това положение и с оглед изхода на спора съдът е следвало да присъди на ответните страни съответни разноски. За К. на ЧСИ същите възлизат на 500лв. съгласно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /пар. 1 от Наредбата/, а за Д. А. – на 700лв. – доколкото настоящият състав намира възражението за прекомерност на договорения адвокатски хонорар от 1000лв. за основателно – предвид обстоятелството, че макар да се касае за спор с фактическа и правна сложност, по отношение на част от предмета му /касаещ погасяване на отговорността по давност/ е налице постановена задължителна съдебна практика /ТР 2/13 от 26.12.15 по т. д.№.2/13 на ОСГТК на ВКС/. Доколкото е налице пропуск за произнасяне в този смисъл, молбите за допълване на решението по реда на чл. 248 ГПК са основателни и трябва да се уважат.

Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение №.242/10.11.15 на ВКС, Трето гражданско отделение, по г. д.№.1495/15г., в частта за разноските, като ОСЪЖДА Министъра на правосъдието да плати на основание чл. 78 ал. 3 ГПК на К. на частните съдебни изпълнители 500лв. /петстотин лева/, а на частен съдебен изпълнител Д. И. А. – 700лв. /седемстотин лева/ разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

П.: ЧЛЕНОВЕ: