О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 44

гр. С., 01.02..2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Маргарита Соколова гр. дело № 1233 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 3322 от 10.10.2011г., подадена от А. И. Я. и Д. И. Я., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. А. Б. срещу решение № 275 от 01.08.2011 г., постановено по гр. д. 448 по описа за 2010 г. на Окръжния съд – [населено място]. С посочения съдебен акт е потвърдено решение № 102 от 24.02.2003 г. по гр. д. 232 по описа за 2002 г. на Гоцеделчевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС за признаването на А. И. Я. и Д. И. Я. спрямо ТПК „П.”, представлявано от А. Г., за собственици по наследство и възстановено право на собственост на основание чл. 1, ал. 2 ЗВСОНИ на 257 кв. м. от УПИ І, имот пл. № 2419, кв. 89 по плана за регулация на [населено място] от 1992 г., който имот по кадастралната карта представлява поземлен имот с идентификатор 17395.501.2419 и за осъждане на ответника да предаде владението на тази част.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, в който ответникът по касационната жалба поддържа, че същата е необоснована, неоснователна и недоказана, а постановеното въззивно решение – правилно, обосновано и законосъобразно. Претендират сторените пред настоящата инстанция разноски.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима. Разпоредбата...