О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1157

[населено място], 08.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2100/23г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Финансова къща РУМ“ООД срещу решение №1028/11.07.2023 г. по в. гр. д.№1085/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение №184/13.01.2023г. по гр. д.№7153/21г. по описа на Районен Пловдив, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу И. Н. Т. и А. Т. Т. искове с правно основание чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД за осъждането им, в качеството им на наследници на Т. Т., да заплатят всяка от тях по 21 200 лв., представляващи половината от главница в размер на 40 000 лв. и възнаградителна лихва в размер на 2400 лв., дължими по договор за заем от 26.04.2018г., както и сумата 7200 лв. /по 3600 лв. от всяка от ответниците/,представляваща уговорената в т.8.2 от договора за заем лихва за забава от 9% годишно върху главницата, считано от датата на падежа - 27.04.2019г. до датата на завеждането на исковата молба 27.04.2021г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради материалната му незаконосъобразност, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Касаторът счита, че при постановяване на решението си съдът не се е съобразил с нормите на чл.66 и чл.76 ЗЗД при наличието на данни, че при направеното от длъжника плащане той изрично е посочил задълженията по кои договори погасява. Поради това и направеният от въззивния състав извод, че претендираните вземания за главница са...