О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 46

С., 20.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА

Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д.820 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение №90 от 14.04.11г. по гр. д.№158/11г. на Великотърновския окръжен съд е потвърдено решение №892/28.10.10г. по гр. д.№1711/10г. на Великотърновския районен съд, с което е бил отхвърлен като погасен по давност предявеният от Й. Д. Й. и Д. Д. Й. против И. Й. Д. иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН за намаляване на саморъчно завещание от 08.03.01г., с което наследодателят Д. И. С. е завещала всичките си движими и недвижими вещи на сина си И. Й. Д., до размер на 2/3 и възстановяване на запазената част на Й. Д. Й. и Д. Д. Й. в размер на 1/3 от наследството.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че завещанието е било обявено на 07.03.2005г. по искане на ответника, а е било вписано в службата по вписванията на 14.04.2005г. Правото да се иска намаляване на завещанието и възстановяване на запазената част от наследството по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗН се погасява с петгодишна давност, която започва да тече от момента, в който заветникът упражни правата си по това завещание. Упражняването на правата е фактически въпрос, който се установява по делото с доказателства. В случая упражняването на правата започва от обявяването на завещанието, тъй като от тази дата ответникът е обективирал намерението си да се ползва...