О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5

София, 11.01.2022 г.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 2220 по описа за 2021 г., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез главен инспектор Т. Л. А. от ТД – Пловдив, против въззивно решение № 260034/11.03.2021 г., постановено по въззивно гр. д. № 515/2020 г. от Апелативен съд – Пловдив.

Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна П. Д. Д. не изразява становище.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Пловдивски окръжен съд, отхвърлил иска на КПКОНПИ против П. Д. Д., за отнемане в полза на Държавата на 5 500 лв. – общ размер на вноски на каса в „УниК. Б. АД, направени през 2010 г., неналични; 300 лв. вноски на каса, направени през 2009 г. в „УниК. Б. АД, неналични; 1242 лв. и и 3726 лв. - равностойност/пазарната стойност от продажбата през 2009 г. на два поземлени имота в землището на [населено място].

За да постанови този резултат, съдът установил, че Д. е признат за виновен в извършване на престъпление, попадащо в предметния обхват на чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД , отм. През проверявания период той е придобил имущество на значителна стойност. Не е ясно какво е приел въззивният съд за това има ли връзка на имуществото с престъпната дейност и ако да, на кое имущество – става реч за две суми по банкови сметки и за два имота, чиято парично равностойност се търси. Първо написал, че „въведените в жалбата оплаквания за неправилност на оспорения изводи, че не може да се направи обосновано предположение за връзка на сумите, извън облагата от престъплението, са основателни, тъй като при извършване на тези оспорени изводи е допуснато твърдяното нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в изцяло игнориране на заключенията на съдебните експертизи по въпроси, за които е било преди това прието, че съдът не разполага с необходимите специални знания, без да са посочени основания за невъзприемането им, и вместо това, основание на изводите на извършени от съда собствени проверки и аритметически изчисления, които са произволни и и непроверими“. Каквото и да значи това, следват съображения, които са абсолютно неясни и нелогични. Искът в заключение е отхвърлен поради това, че „неизследването на трансформацията на имуществото на ответника (не е ясно кой е трябвало, пък не го е сторил) опровергава законовата презумпция за връзка на сумите, извън облагата от престъплението, с престъпната дейност, и налага извод за неоснователност на искането за отнемането им.“

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с въпросите: кога и при наличието на какви критерии следва да се приеме, че е осъществена трансформация на имущество, като счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото, без обаче да излага съображения във връзка с довода за наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Поддържа и очевидна неправилност, като се обосновава с допуснато процесуално нарушение от въззивния съд – липса на „конкретно и задълбочено изследване наличието или липсата на трансформация на имуществото, позовавайки се на чисто формалния мотив, че комисията не е изпълнила задълженията си по чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗОПДИППД, отм.“.

Мотивите на въззивния съд са дотолкова неясни и алогични, че няма как да се прецени дали поставеният правен въпрос има връзка с постановения резултат.

Поддържаното искане по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е по съществото си оплакване за неизследване от съда на трансформацията на имуществото, т. е. за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка, с което касаторът е следвало да се обоснове с въпрос по тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не всяко оплакване за допуснато нарушение на материалния или процесуалния закон съставлява очевидна неправилност по см. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В случая, съставът на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед правото на справедлив процес по см. на чл. 6 ЕКПЧ, когато съдът излага мотиви, които са абсолютно неясни.

В същото време, съставът на ВКС съобрази, че пред Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 4/2021 г. по следните въпроси: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период ?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество ?

По настоящото дело, макар и с приложим друг материален закон – ЗОПДИППД (отм.), също стои въпросът дали може да се отнемат парични средства, които не са налични в края на проверявания период, вкл. и тези суми, които са били придобити вследствие на отчуждено имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му. Разрешенията по образуваното тълкувателно дело ще имат принципно значение по приложението на всички закони за отнемане на имущество, съответно придобито от престъпна дейност и незаконно придобитото. В конкретния казус, независимо от пълната неразбираемост на мотивите на въззивния съд, е от значение дали изобщо е възможно да се отнемат парични средства, които не съществуват в патримониума на проверяваното лице в края на проверявания период, така че още при преценката по реда чл. 288 ГПК съдът следва да е наясно дали крайният резултат по спора би се променил, дори и след излагане на ясни и разбираеми мотиви по спора.

При така изясненото, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: