О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 06 октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А. ЧЛЕНОВЕ: В. Й. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 1371 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Е. Б. Д., чрез адв.Г. Й. срещу решение № 259/21.10.2020 г. по в. гр. дело № 3114/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 31.07.2020 г. по гр. дело № 303/2020 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от жалбоподателя срещу М. Б. Б. иск за изменение на постановените с решение № 984/03.07.2019 г. по г. дело № 2072/2019 г. на Старозагорския районен съд мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете Б. Е. Б., като се предоставят на ищеца упражняване родителските права върху това дете и се определи при него местоживеенето му, а на майката М. Б. Б. се определи посочения в исковата молба режим на лични отношения със същото дете и се осъди същата да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.
В изложението са поставени въпросите: 1. Важи ли забраната на чл. 266 ГПК за посочване на нови факти и доказателства, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилото пълнолетие дете при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, местоживеене, издръжка и ползване на семейно жилище да допусне поисканите допустими и относими доказателства, без ограничения във времето? Длъжен ли е въззивният съд в изпълнение на принципа на служебното начало при наличие на данни в социалния доклад за изоставане в развитието на детето, наличие на психоемоционални и логопедични проблеми да назначи съдебна-психологична и логопедична експертизи? Въпросът е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. 2. Може ли да се приеме, че майката е материално обезпечена и разполага с жилище, когато това жилище е собствено на бащата от преди брака и е предоставено за безвъзмездно ползване от нея и детето съгласно постигнатото споразумение и съгласие с бащата по бракоразводното решение на основание чл. 56, ал. 2 СК, докато бащата не разполагал с жилище и живеел в такова с незавършен вид? 3. Допустимо ли е в жилището, собствено на бащата, предоставено за ползване от майката и детето с бракоразводното решение на основание чл. 56, ал. 2 СК да се ползва като семейно жилище от новосъздаденото фактическо семейство от майката М. Б. Б. и нейния съжител М. Д.? Тя да настанява в същото, без съгласието на собственика и други лица – нейната пълнолетна дъщеря от друг мъж? 4. Допустимо ли е след като изостава в развитието си и има психологични и логопедични проблеми, майката да спре необходимите терапии при психолог и логопед само два месеца след влизане в сила на бракоразводното решение без съгласието на бащата, като излага на риск неговото психоемоционално състояние и развитие? След като бащата не е лишен от родителски права не трябва ли по въпроси касаещи здравето на детето да се има предвид и неговото мнение и съгласие? В такъв случай тя изхожда ли от интересите на детето?5. Може ли образованието да бъде решаващ критерий и да обосновава по-добри родителски качества, а не тяхното наличие и конкретно проявление? 6. Може ли да упражнява ефективно родителски права родител, към когото детето не е привързано, а отчуждено. Налице е тревожност и невротичност, силно нежелание на детето да живее с майката в новото й семейство и социална среда? 7. Представлява ли желанието на майката да отглежда детето израз на грижа към него, когато се търси лична изгода:осигуряване безвъзмездно ползване на семейното жилище за себе си, новото си семейство, недаване на издръжка и др. както е в конкретния случай. Въпросите от 2-ри до 7-ми са решени в противоречие със задължителната практика на ВС, изразена в ППВС № 1/1974 г.
Ответницата по касационната жалба М. Б. Б. не е изразила становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Старозагарският окръжен съд е потвърдил решение от 31.07.2020 г. по гр. дело № 303/2020 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявения иск от жалбоподателя за промяна на мерките на местоживеене, упражняване на родителските права и режима на лични отношения и издръжка на малолетното дете Б. Е. Б..
За да постанови този резултат от фактическа страна е прието за безспорно установено, че сключеният граждански брак между страните е бил прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила на 03.07.2019 г. решение по гр. дело № 2072/2019 г. на Старозагорския районен съд. С решението е одобрено постигнатото между тях споразумение по реда на чл. 51, ал. 1 СК, с което са предоставени на майката упражняване на родителските права върху роденото от брака на 23.09.2015 г. дете Б. Е. Б. и е определено местоживеенето му при нея, а на бащата е определен посоченият в същото решение режим на лични отношения с детето и е осъден да му заплаща, чрез майката месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 12.04.2019 г. С посоченото решение на майката е предоставено безвъзмездно ползване на семейното жилище в населеното място, ул., № , ет., ап., за което е прието, че страните не спорят, че е собственост на ищеца, а на последния е поставен в дял закупеният от страните с нот. акт № г. апартамент № в населено място, ул., ет. , като ищецът поел задължението да изплаща тегления от страните за закупуването му кредит по договора за жилищен кредит от 28.09.2018 г., сключен с „Банка Д.” ЕАД. Посочено е, че ответницата се съгласила с искането на ищеца да му се постави в дял при развода им този апартамент, за да няма претенции същият за родителските права върху малолетното им дете.
Въз основа на социалния доклад и показанията на свидетелката С./дъщеря на ответницата/ е прието за установено, че след развода страните продължили да живеят заедно с детето в семейното жилище до август 2019 г., когато ответницата изгонила ищеца от жилището. В същото тя останала да живее с дъщеря си и малолетното на страните дете, а от месец септември 2019 г. с тях заживял в същото жилище и съжителят на ответницата. Ищецът Е. Д. заживял в поставеното му в дял с бракоразводното решение друго жилище в населено място на ул., № , което било незавършено и необзаведено. Съдът е приел, че това принудило ищецът да подаде от една страна на 20.09.2019 г. молба по приложеното гр. дело № 2072/2019 г. на Старозагорския районен съд за тълкуване на постановеното по същото бракоразводно решение в частта за предоставяне ползването на семейното жилище с искане съдът да приеме при това тълкуване, че семейното жилище е предоставено за ползване след развода не само на ответницата, но и на малолетното им дете и то за срок – докато упражнява родителските права върху същото, която молба е била отхвърлена след това с постановено решение на 25.11.2019 г. по същото дело. Посочено е, че ищецът предявил на 07.10.2019 г. срещу ответницата и искове за собственост на останалите в семейното жилище двадесет и четири движими вещи, посочени в същата молба, по която е постановено в хода на настоящото дело съдебно решение, с което ответницата е осъдена да предаде на ищеца собствеността и владението на тези вещи.
Прието е, че свидетелката С./дъщеря на ответницата/ живяла в семейното жилище до декември 2019 г., когато се преместила да живее при съжителя си в друго жилище в града, където продължава да живее с него и новороденото им дете, и към датата на приключване на съдебното дирене, а ответницата останала да живее в семейното жилище с малолетното дете на страните и съжителя си, с които продължава да живее и към датата на приключване на съдебното дирене. По настояване на детето ответницата и съжителят й взели и куче, с което детето си играело.
Съдът е приел, че по време на съвместния живот на страните грижи за детето Б. Е. Б. полагали страните и дъщерята на ответницата. Приел е още, че от раздялата на страните до приключване на съдебното дирене ежедневни лични и адекватни усилия за отглеждането, възпитанието и издръжката на малолетното дете полага и продължава да полага ответницата, помощ за което получава, когато е на работа от свидетелката С., а след декември 2019 г. от наета детегледачка и съжителя на ответницата. Прието е, че детето на страните страда от четиримесечна възраст от бронхиална асма с преобладаващ алергичен компонент, поради което с ЕР на ТЕЛК са му признати за срок до 01.12.2020 г. 30% вид и степен на увреждане. Посочено е, че детето е имало и алергия към протеина на кравето мляко, която вече е израснало, че има и леко психоемоционално изоставане и логопедичен проблем, което е установено от социалния доклад. Приел е, че за лечение на тези му заболявания и преодоляване на посочените логопедичен и психоемоционален проблеми само за ответницата по делото има данни, че е водила след развода детето на лекар и осигурила необходимата му логопедична подкрепа.
Прието е, че с оправданието, че има здравословни проблеми, за които по делото не е представена медицинска документация и е незавършено жилището му на ул., № от септември 2019 г. до април 2020 г. ищецът не е търсил детето, поради което е осъществил личен контакт с него само два пъти – за два часа на 22.09.2019 г. и на Бъдни вечер и К. 2019 г. без преспиване.Посочено е, че това е принудило ответницата да подаде жалба срещу ищеца в РП С. З. че не спазва определеният му с бракоразводното решение режим на лични отношения с детето, по която е постановен отказ да се образува досъдебно производство, поради липса на осъществен състав на престъпление от общ характер.
Съдът е приел, че тези обстоятелства и взаимни обвинения и обиди влошили още повече след развода отношенията между страните, което е установено от социалния доклад. Според данните от последния именно тази напрегната атмосфера и липсата на нормални контакти между страните влияят негативно на психоемоционалното развитие на малолетното дете.
Прието е, че при определяне на местоживеенето на детето и упражняване на родителските права и при присъждане на първоначална издръжка следва да се ръководи най-вече и преди всичко от интересите на самото дете и отчитайки при кой от двамата родители детето би получило адекватни грижи за своето възпитание и отглеждане. Посочено е, че тежестта на доказване на всички посочени обстоятелства и факти тежи на всяка от страните – че всяка от тях следва да доказва родителския си капацитет и възможности.
Приел е, че с решение от 03.07.2019 г. по гр. дело № 2072/2019 г. на Старозагорския районен съд гражданския брак между страните е прекратен на основание чл. 50 СК. С решението на бащата Е. Д. е определен режим на лични отношения с детето Б. Б. всяка първа и трета седмица от месеца с преспиване и един месец през лятото, който не съвпада с отпуската на майката и посочените в решението официални празници. Прието е, че ищецът Б. не е упражнил правата си както през 2019 г., така и през 2020 г. да взема детето един месец през лятото и за празниците, както е предвидено в съдебното решение.
Прието е, че не са установени обстоятелствата, описани във въззивната жалба, че майката не се грижи за детето. Според съда тези твърдения не се подкрепят от представените по делото писмени и гласни доказателства. Прието е още, че майката по професия е медицински работник – акушерка, че работи повече от 13 години в МПБАЛ” О. С. З. от откриване на болницата през 2007 г. до настоящия момент и продължава да работи там в детска стая „интензивен детски сектор”, където работата й е предимно с деца. Посочил е, че майката има сериозен опит в отглеждането на деца. Приел е, че майката М. Б. притежава диплома за завършено полувисше образование от 22.07.1996 г. на ПВМИ-С. З. През 2003 г. е завършила висше образование с придобиване на квалификационна степен „бакалавър” във Великотърновския университет. През 2005 г. в същия университет е придобила и квалификационна степен „магистър” по специалността „Социална педагогика”. През 2015 г. ответницата е завършила и факултета по обществено здраве при МУ с квалификационна степен по специалността „Управление на здравните грижи”. С оглед на тези данни е формиран извод, че е неоснователно твърдението, че ответницата не може да се справя с грижите и отглеждането на деца.
Съдът е приел, че детето Б. Б. има здравословни проблеми, но те не се дължат на липса на грижи от страна на майката. Посочено е, че още от 4 месечна възраст Б. е диспансеризиран с Бронхиална астма, че майката го води постоянно на консултации на специалисти ”логопед” и „психолог”. Посочено е още, че според представеното становище от 14.02.2020 г. на лекуващият лекар д-р К. от месец юни 2018 г. предимно и най-вече майката води детето на прегледи при него.
Прието е за неустановено твърдяното от ищеца влошаване на условията на живот на детето при ответницата и подобряване на същите при ищеца. Прието е за установено по делото, че и след развода за разлика от ответницата, която е заживяла със съжител в семейното жилище, с когото са си взели и отглеждат и куче ищецът продължава да живее сам в собственото си след развода жилище в населеното място. Според съда тези обстоятелства не променят съществено нито положението на малолетното дете, нито ефикасността на постановените с бракоразводното решение мерки, които определят същото. В тази насока съдът е приел, че по делото няма данни в подкрепа на твърдението на ищеца, че детето е било с мърляви дрехи и кучешки косми, както и, че няма данни ответницата или съжителят й да го наказват, че никой от разпитаните по делото свидетели пред първоинстанционния съд не дава такива показания. Посочил е, че свидетелката С. е дала показания, че кучето в дома на ответницата е взето по искане на самото дете, които си играе с него, че от социалния доклад е видно, че същото дете винаги е водено чисто и спретнато в детската градина от майка си, съжителят й, сестра си или детегледачка. Прието е, че и пред изготвилите доклада социални работници детето е повторило твърденият в исковата молба израз „Б. лош”, че това според съда не доказва твърденията на ищеца, че същият израз детето използва, защото ответницата и съжителят й го наказват. Според съда е известно, че до десетгодишна възраст децата не могат надеждно да правят разлика между собствено възприятие, собствени фантазии и историите, които някой друг им е разказал, че в случая при детето на страните се наблюдава и лека тревожност и припряност, според данните от социалния доклад, в резултат на която то лесно се разплаква, ако не разбере правилно отправеното му послание, а според същия доклад, не ответницата и съжителят й, а и двамата родители на детето не осъзнават добре факта, че именно напрегнатата атмосфера и липсата на нормални контакти между тях влияят негативно на психоемоционалното му развитие.
Въззивният съд е приел, че по делото няма данни в подкрепа на твърденията на ищеца във въззивната жалба ответницата да не взема мерки за преодоляване на здравословните и логопедични проблеми на детето. Посочено е, че за лечение на заболяванията и преодоляване на посочените му логопедичен и психоемоционален проблеми само за ответницата по делото има данни, че е водила след развода детето на лекар и е осигурила необходимата логопедична подкрепа, което според съда е установено от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свидетелката С. и приложения социален доклад.
Прието е, че под съществено влошаване, респективно подобряване на условията на живот на детето при един от двамата му родители се разбират не само жилищните и битовите условия, които всеки от тях може да му осигури след развода, но и социалната среда и всички други обстоятелства, които в своята съвкупност са от значение за определяне на мерките за упражняване на родителските права върху детето, съществено значение сред които според съда заемат възпитателските качества и морален лик на родителите, грижи и отношение на същите към детето преди и след развода, желанието на родителите да го отглеждане, привързаността на същото към един от тях, полът и възрастта на детето и помощта на трети лица за отглеждането му.
Съдът е приел, че няма данни някоя от страните да притежава по-добри от тези на другата страна родителски и възпитателски качества или да няма желание да отглежда детето, или същото да е привързано само към единия от родителите си. Посочено е, че ищецът разполага с по-добри от ответницата жилищно-битови условия да отглежда детето, доколкото има две собствени жилища, включително и бившето семейно жилище на страните, че детето е привързано и към него, че е от мъжки пол. Посочено е още, че на ответницата е предоставено за ползване след развода семейното жилище за да отглежда детето и за разлика от ищеца, за който по делото няма данни да разполага с помощта на близки и роднини при оглеждането му, че в случаите, когато е на работа ответницата разполага с възможност за помощ от страна на своята пълнолетна дъщеря – свидетелката С.. Приел е, че детето е на ниска възраст и страда от описаните заболявания и логопедични проблеми, които определят ответницата, като негова майка като по-пригодна от ищеца да го отглежда и възпитава. Приел е още, че за разлика от ищеца, за когото по делото има данни, че от септември 2019 г. до април 2020 г. без установена по делото основателна причина не е осъществил с изключение на посочените два пъти определените му в бракоразводното решение лични отношения с детето ответницата е тази, която и преди и след развода на страните полага ежедневни лични усилия за отглеждане и възпитание на детето, поради което съдът е формирал извод, че то следва да остане да живее при нея.
Посочено е, че по делото са изнесени и изложени и други факти и обстоятелства, отнасящи се за съвместния живот на страните, включително и че в семейното жилище е заживял и съжителят на ответницата на семейни начала, които факти според съда не са в пряка и непосредствена връзка с предмета на делото, който е да се определи според интереса на детето, при кого от родителите детето се чувства по-добре и съответно при кого да живее то, като се съблюдава и интереса му да поддържа близки контакти и с другия родител. Приел е, че не следва да се пренебрегва обстоятелството, че детето вече е свикнало и се е приспособило към създадената от неговата майка обстановка в семейното жилище, което й е предоставено за ползване, поради което една евентуална промяна на условията би се отразила негативно върху психиката на детето.
Съдът е приел за правилна преценката на първоинстанционния съд по спорните релевантни факти, че към настоящия момент ответницата М. Б. е способна да отглежда и възпитава детето Б. Б. и би могла, както и към настоящия момент и за в бъдеще да му осигури по-добрите условия за живот от неговия баща за отглеждане и възпитание на детето.
По отношение на възрастта е прието, че децата на ниска възраст се нуждаят от непосредствена майчина грижа, което обуславя и по-високата пригодност на майката за тяхното отглеждане и възпитание. Посочил е, че детето няма още три години и в тази ниска възраст има нужда от майка си близо до себе си с оглед правилното му развитие.
Съдът е съобразил и привързаността на детето към майката, а именно, че детето е емоционално привързано към майката. Взето е предвид и, че родителските права над детето следва да останат за майката, като по този начин ще се съхрани връзката с по-голямата му едноутробна сестра.
Като е съобразил установените факти съдът е извел извод, че по делото не са установени настъпили след развода на страните обстоятелства, които съществено да са влошили условията на живот на детето при ответницата, на която е предоставено с бракоразводното решение за отглеждане и възпитание и/или да са налице при ищеца по-добри условия на живот на същото, нито обстоятелства, засягащи постановените с бракоразводното решение мерки за упражняване на родителските права върху детето. С оглед на това е приел, че предявения от ищеца иск по чл. 51, ал. 4 СК за изменение на местоживеенето, упражняване на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на малолетното дете първоинстанционния съд правилно е преценил за неоснователен и го е отхвърлил. Прието е, че районният съд е обсъдил всички доказателства и е разгледал всички важни въпроси, които касаят интересите на малолетното дете Б., че е установил годността и родителския капацитет на всеки от родителите да полага съответните и адекватни грижи за детето, което е на една сравнително ниска възраст. Посочено е, че първоинстанционния съд е взел предвид социалната среда, която всеки от родителите би предложил за отглеждане на детето, като пълноправен член на обществото, което да бъде изцяло и в съответствие с доходите и финансовите възможностите на родителите, личните и моралните им качества, битовите им условия, които всеки от тях би предоставил за отглеждане на детето.
При тези съображения първонистанционното решение, с което предявеният иск от Е. Д. с правно основание чл. 51, ал. 4 СК е отхвърлен е потвърдено.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първия въпрос от изложението.
Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в т. 1 от т. решение № 1/09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материално правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Правният въпрос не е разрешен в отклонение от тази практика на ВКС. Пред въззивната инстанция с молба от 19.10.2020 г. ищецът е поискал събиране на нови доказателства: назначаване на съдебно-психологична и логопедична експертиза, разпит на свидетели, които да установят обстоятелства относно грубото отношение на майката към детето, психоемоционалното състояние на детето, страх от майката и съжителят й М. Д., силна привързаност и обич към бащата, както и приемане на писмени доказателства - болнични листове и епикриза, касаещи здравословното състояние на ищеца. С определение в съдебно заседание на 21.10.2020 г. въззивният съд се е произнесъл по молбата на жалбоподателя, като е оставил без уважение доказателствените искания. Приел е, че първоинстанционния съд правилно е оставил без уважение искането на жалбоподателя за назначаване на съдебно-психологична експертиза на основание чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК, като е посочил, че в тази хипотеза съдът изслушва вещо лице психолог при наличие на данни за родителско отчуждение при детето. Приел е, че в исковата молба не са навеждани твърдения за родителско отчуждение, поради което не следва да се изслушва вещо лице психолог. Относно искането за назначаване на съдебно-логопедична експертиза съдът е приел, че не се налага същата да бъде назначавана, като е преценил, че не се е необходимо събиране на доказателства в тази насока. По искането за разпит на свидетели въззивният съд е приел, че за обстоятелствата, за установяване на които е поискан разпита са събирани гласни доказателства от първоинстанционния съд. По отношение искането за приемане по делото на писмени доказателства съдът е приел, че ищецът е могъл да ги посочи и представи пред първоинстанционния съд. С оглед на посоченото настоящият съдебен състав приема, че въззивният съд се е произнесъл с определение по доказателствените искания на жалбоподателя-ищец, като е преценил дали са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, съответно и дали исканите доказателства са допустими, относими и необходими за правилното решаване на спора. Съдът е посочил, че не е ограничен от посоченото във въззивната жалба, и, че е длъжен да следи служебно за интереса на роденото от брака малолетно дете. Тези изводи на въззивния съд не са в противоречие с посочената задължителна практика на ВКС. Преценката за правилност на изводите на въззивния съд не се извършва в настоящото производство по чл. 288 ГПК, а само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по втори и трети въпроси. Същите представляват доводи по правилността на въззивното решение и поради това съгласно практиката на ВКС, изразена в т. 1 от т. решение № 1/2010 г. на ОСГТК не са правни въпроси. Според посочената практика правен е въпросът разрешен от въззивния съд и обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Законосъобразността на изводите на въззивния съд подлежи на преценка при разглеждане на касационната жалба, но не и в настоящото производство по чл. 288 ГПК.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВС, изразена в ППВС № 1/1974 г. по петия въпрос: може ли образованието да бъде решаващ критерий и да обосновава по-добри родителски качества, а не тяхното наличие и конкретно проявление? Така както е формулиран въпросът не е разрешен от въззивния съд. В обжалваното решение съдът не е формирал правен извод, че решаващ критерий за по-добрите родителски качества на майката е образованието на същата. Неоснователността на исковата претенция по чл. 51, ал. 4 СК за изменение на постановените с бракоразводното решение мерки относно местоживеенето, упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката на детето Б. Б. е обоснована с изводите, че по делото не е установено да са настъпили след развода на страните обстоятелства, които съществено да са влошили условията на живот на детето при ответницата, на която е предоставено упражняването на родителските права с бракоразводното решение, нито са установени по-добри условия на живот на детето при бащата, нито са установени обстоятелства, засягащи постановените с бракоразводното решение мерки за упражняване на родителските права. Освен това въззивният съд се е произнесъл по всеки от критериите, указания за които са дадени в т.II на ППВС № 1/12.11.1974 г. и от които следва да изхожда съда при решаване на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права спрямо децата. Това постановление на ВС запазва сила и при действащия СК от 2009 г. В цитираното постановление критериите са посочени примерно и това са: възпитателските качества на родителите, морален лик на родителите, грижи и отношение на родителите към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата, привързаност на децата към родителите, полът на децата, възраст на децата, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. Част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права са предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, като изброяването е примерно, а не изчерпателно. В трайната практика на ВКС се приема, че при преценката на съда по наличие на всеки от критериите, при спор относно упражняване на родителските права, съдът следва да се ръководи най-вече от интереса на детето. В съответствие с цитираната задължителна практика на ВС и с практиката на ВКС са и решаващите правни изводи на въззивния съд.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК противоречие със задължителната практика на ВС, изразена в ППВС № 1/1974 г. по четвърти, шести и седми въпроси. Въпросите са поставени хипотетично – т. е. въз основа на факти, каквито не са приети за установени от съда в обжалваното решение. С оглед на това посочените въпроси не са правни по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – не са разрешени от въззивния съд и не са обусловили решаващите правни изводи по предмета на спора. Само на това основание не следва да са допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличие на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 259/21.10.2020 г. по в. гр. дело № 3114/2020 г. на Старозагорския окръжен съд по касационна жалба вх. № 77/11.02.2021 г., подадена от ищеца Е. Б. Д., населено място, ул., № , ет.,ап., чрез адв. Г. Й..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: