Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Е. М., като [фирма], [населено място] срещу решение № 102/18.11.2011г., постановено по в. гр. д.№ 231/11г. от Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 259/29.07.2011г. по гр. д.№ 704/11г. на Бургаския окръжен съд и е прието за установено, че Държавен фонд “Земеделие” има вземане против касатора за сумата от 366785.60 лв., представляваща получена безвъзмездна финансова помощ при условията на програма “С.” по договор № 964/19.12.2003г., подлежаща на връщане поради неизпълнение на чл. 4, т. 17 от договора и в размер на 16146.41 лв., представляваща обезщетение за забава.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 4, т. 17 от договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, изразяващо се в увеличаване на броя на стаите, оборудвани за настаняване на туристи в семейния хотел на бенефициента, за сметка на предвидените по финансирания проект стаи за управителя, камериерките, джакузи, фитнес и стая за тихи игри. Неизпълнението на това задължение в продължение на контролния период било основание за връщане на предоставената помощ. Изложени са съображения, че чрез финансовото подпомагане се постигат целите на Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че касационното обжалване следва да се допусне.

Първите четири въпроса – за тълкуване на договора по правилата на чл. 20 ЗЗД, за характера на контролния лист за извършена проверка като документ, за задължението на съда за обсъждане на доказателствата и на възраженията на страните, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговорите на същите са ясни и недвусмислени и се извеждат от съдържанието на материалните и процесуалните норми. По тези въпроси съществува непротиворечива практика на ВКС. Въведените въпроси са от значение за правилността на решението и евентуално основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Въпросите касаят формирането на вътрешното убеждение на съда, преценката на приетите за установени факти и обстоятелства по спора и не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Касационното обжалване следва да се допусне по четвъртия въпрос: При тълкуване на клаузите на един договор за финансиране по програма “С.”, следва ли да се съобразяват правилата и целите на Регламент /ЕО/ 1268/1999 на Съвета от 21.06.1999г. По този въпрос не съществува задължителна за съдилищата практика, поради което касационното обжалване се допуска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 7658.64 лв. по сметка на ВКС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 102/18.11.2011г., постановено по в. гр. д.№ 231/11г. от Бургаския апелативен съд.

УКАЗВА

на касатора Р. Е. М., като [фирма], [населено място], съдебен адрес [населено място], пл.”Баба Г.” №5, ет. 3, адв.А. Т., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 7658.64 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.

След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.