Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Депозирана е касационната жалба от И. И. П. срещу Решение от 26.05.2011 год. по гр. д.№ 14066/2010 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено решението от 20.10.2010 год. по гр. д.№ 6715/2010 год. на Софийски районен съд, 62 с-в. С него първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло обективно съединените искове с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ на И. П. срещу ЗД [фирма] за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК – противоречие със задължителната съдебна практика относно наличието на ексцес – ППВС № 4/1968 год.; ППВС № 4/1975 год. Позовала се е и на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по отношение на дължимостта на съдебните разноски – Определение № 539/15.05.2010 год. по ІV г. о. на ВКС; Определение № 1353/30.12.2010 год. на Определение № 80/04.04.2010 год. на ІІ г. о. на ВКС.

В качеството си на пострадал 28.06.2007 год. от ПТП пешеходец, И. П. е претърпяла телесни увреждания, изразяващи се в счупване на тазовата кост и травматични увреждания на лявото бедро. Няма спор, че в предходно производство по иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ на П. е било присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди, свързани с лечението на счупената тазова кост и увреждането на лявото бедро.

Поради обстоятелството, че през м. 10.2009 год. на И. П. е извършена реконструктивна пластична операция на лявото бедро, тя е предявила: 1./ Иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ срещу застрахователя на виновния водач на увреждащия автомобил ЗД [фирма] в размер на 16000 лв. за претърпени неимуществени вреди; 2./ Иск с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ срещу ЗД [фирма] в размер на 2830 лв. за претърпени имуществени вреди.

Първоинстанционният съд е приел, че не е налице влошаване на здравословното състояние на П., а необходимостта от пластична операция е взета предвид в предходното съдебно производство при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сезиран с въззивната жалба на И. П., СГС също е стигнал до извода, че не е налице ексцес – влошаване на здравословното състояние на П..

Настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на тълкуването на чл. 51 ал. 1 и ал. 3 ЗЗД. ВКС ще следва да се произнесе по въпроса:

Съпоставка на хипотезите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 51 ЗЗД и съставлява ли противоречие с т. 10 на ППВС № 4/1975 год. обезщетяването на последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението

. Вторият от поставените въпроси – дължимостта на разноските, е въпрос по същество, а и крайният извод е обусловен от изхода на спора по делото и произнасянето по него се дължи с решението по същество.

И. П. е освободена от внасянето на държавна такса на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на Решение от 26.05.2011 год. по гр. д.№ 14066/2010 год. на Софийски градски съд.

Делото подлежи на насрочване за разглеждане в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.