Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е К. М, [населено място] срещу решение № 777/11.05.2011г., постановено по гр. д.№ 844/10г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.07.2010г. по гр. д.№ 965/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск по чл. 407, ал. 1 отм. ТЗ за сумата от 20000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не следва да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, тъй като не е установено противоправно поведение на делинквента. След обсъждане на събраните по делото доказателства решаващият състав е изложил съображения, че водачът на лекия автомобил не е допускал нарушение на правилата за движение по пътищата и не е управлявал автомобила с несъобразена скорост. С оглед на данните за натовареността на пътното плътно и невъзможността пострадалата пешеходка да бъде зрително възприета от водача в момент, когато ударът би бил технически предотвратим, както и пресичането на неопределено за това място /на шест ленти за движение в двете пътни платна, заети от автомобили/, са формирали извода, че автомобилът е бил в опасната зона за спиране, независимо от скоростта на движение на пешеходката.

Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Касаторът поставя въпросите за момента, в който пресичащият неправилно пешеходец представлява опасност за движението на МПС и за характера на отговорността по застраховка “Гражданска отговорност”, в смисъл, дали същата е “по-широка от наказателната такава”. Сочи практика на ВКС, НК.

Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.10г. по тълк. д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са налице при противоречие между обжалваното въззивно решение и решения на ВКС, в които не се включва практиката на Наказателната колегия, вкл. и ТР на ОСНК на ВКС, респ. противоречиво разрешаваните въпроси могат да се съдържат в решения на ВКС, но постановени по реда на ГПК отм., От друга страна, в приложеното с жалбата ТР № 28/28.11.1984г. по н. д.№ 10/84г. на ОСНК на ВКС е прието, че моментът на възникване на опасност за движението се определя по фактически, а не по формални критерии – т. 6. В конкретния случай, въпросът в кой момент пострадалата пешеходка е представлявала опасност за движението е решен след обсъждане на фактите и обстоятелствата, приети за установени по делото. В този смисъл, даденото разрешение от въззивния съд не представлява произнасяне по правен въпрос, свързан с тълкуване на правна норма. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според ТР № 1/19.02.10г. точното прилагане на закона и развитието на правото са общо основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречивост на законова разпоредба. Характерът на отговорността по застраховка “Гражданска отговорност” е въпрос, по който не съществува противоречие в съдебната практика и по същия са изложени съображения в обжалваното въззивно решение. Предвид на необходимостта на фактическа преценка на възникването на опасност за движението и на предотвратимостта, респ. непредотвратимостта на удара, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и досежно първия поставен от касатора въпрос.

На основание чл. 81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника разноските за настоящото производство в размер на 637.50 лв. по представения договор от 22.08.11г.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на въззивно решение № 777/11.05.2011г., постановено по гр. д.№ 844/10г. от Софийския апелативен съд.

ОСЪЖДА

Е К. М, ЕГН: [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 637.50 лв. /Шестстотин тридесет и седем лв. и 50 ст./ - разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.