О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1123

ГР. София, 17.11.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.11.10 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №907/10 г.,

намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. И. срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. №3164/07 г. и по допускане на обжалването.

С обжалваното въззивно решение е отхвърлен на заявените като главно – по чл. 121 от ЗДСл., и евентуално – по чл. 1 от ЗОДОВ, основания предявеният от ищцата срещу М. иск за сумата от 1 410 лв., обезщетение за имуществени вреди от незаконен административен акт – отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение, за периода 28.10.- 20.12.05 г., след десетместмесечния, за който на ищцата е присъдено обезщетение по чл. 121, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

Не са налице основания за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 1 от ГПК – касаторката се позовава на т. 2 и 3. Сочи, че материлноправните въпроси: деликтни ли са отношенията между държавата и държавния служител при незаконно прекратяване на служебното правоотношение и кой и как следва да обезщети вредите над обхванатите от обезщетението по чл. 121, вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. се решават противоречиво от съдилищата, за което е представила влезли в сила решения. Въпросите са и от значение за точното прилагане на закона, както...