О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 989

ГР. София, 11.10.2010 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 28.09.10 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова

Илияна Папазова

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №595/10 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на В. Ю. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. № 1066/05 г. и по допускане на обжалването.

С обжалваното решение е уважен в размер на 36694 лв. предявеният от С. Ж. и М. Ж. срещу касаторката иск по чл. 59 от ЗЗД – присъдената сума е обезщетение за лишаването на ищците от ползване на възстановения им с иск по чл. 7, вр. с чл. 1 от З. недвижим имот, за периода 23.12.98 – 23.12.03 г.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.

Налице и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на което се позовава касаторът. Материалноправният въпрос: налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД за ползването на имота в периода на висящност на спора за реституцията и ревандикацията му / приключили съответно през 2003 и 2008 г./ е от значение за спора. Въпросът е от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед на приетото в задължителната практика на ВКС - ППВС №1/79 г. и ТР №1/95 г., допълнено с ТР №1/09 г. от 2.06.10...