ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. Папазова

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 727 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Л. Й. Г. със съдебен адрес в гр.София, чрез процесуалния си представител-адвокат А. против въззивно решение от 12.06.2009г. по в. гр. д.№ 3664 по описа за 2007г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 3.07.2009г. по гр. д. № 23487/06г. на Софийски районен съд, 33 състав в частта досежно отхвърлянето на предявените искове с правно основание чл. 472, във вр. с чл. 470, 474 ал. 4 от ГПК отм. за прогласяване на нищожност на нотариално действие по съставяне на н. а. №192 т.ІІІ д. 503/16.07.2001г. за дарение на недвижим имот и с правно основание чл. 431 ал. 2 от ГПК отм. за отмяна на констативен н. а. № 48 т.ІІІ д. 452/18.02.1997г. за собственост на недвижим имот по ЗСПЗЗ и на н. а. №192 т.ІІІ д. 503/16.07.2001г. за дарение на недвижим имот и е прекратено производството по делото в тази част, а в останалата решението е оставено в сила/без частта за разноските, в което е пререшено/.

Не сочи конкретно основание за допустимост на подадената жалба на чл. 280 ал. 1 от ГПК,но се поставя въпрос и той е за правното основание на иска и в тази връзка-дали съдът се е произнесъл по непредявени искове.

Срещу така подадената жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по три обективно съединени искове-съответно с правно основание –по чл. 26 ал. 1 изр. 1 от ГПК, по чл. 431 ал. 2 от ГПК отм. и по чл. 472, във вр. с чл. 470, 474 ал. 4 от ГПК отм..

Тезата на касатора е, че с първите два иска-съдът не е бил сезиран, във връзка с което и поставя въпроса, въз основа на който следва да бъде преценена допустимостта на касационната жалба. Поставеният въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като е свързан с решаващите мотиви на съда, но по отношение на него не е налице никоя от хипотезите по чл. 280 от ГПК,тъй като той не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,не е разрешаван противоречиво от съдилищата и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съображения за това са следните:

Преценката за правното основание на иска е на съда и за да я направи той се ръководи не само от формулирания петитум в исковата молба, но и от изложените в нея фактически доводи и обстоятелства.

В случая –ищците са обосновали искането си: „да бъдат прогласени нотариалното действие и н. а. №192 т.ІІІ д. 503/16.07.2001г. за дарение за нищожни”, с това, че е обявено с решение по гр. д.№ 9738/2002г. на СРС - като постановено от незаконен състав - за нищожно решение № 12 от 17.04.96г. на ПК”Младост”,въз основа на което е издаден констативен н. а.№ 48 т.ІІІ н. д. № 452 от 18.02.97г. за собственост на недвижими имот по ЗСПЗЗ в полза на наследници на В. П. Д. и впоследствие с н. а. №192 т.ІІІ д. 503/16.07.2001г. е извършено дарение на собствената на С. П. 1/2ид. ч.от същия имот.При така изложената обосновка на направеното от ищците искане – следва извода, че предявеният иск е установителен - за прогласяване нищожност на договора за дарение, сключен с н. а. № 192 т.ІІІ д. 503/16.07.2001г.,като противоречащ на закона, тъй като се отнася до бъдещо имущество/ с отмяната на постановеното решение № 12 от 17.04.96г. на ПК”Младост”,съдът е върнал преписката на административния орган за постановяване на решение от компетентен състав/. Съответно – формулираното в исковата молба искане за прогласяване на нищожност на нотариалния акт, може да бъде квалифицирано само като такова – за отмяна на акта по чл. 431 ал. 2 от ГПК отм.

Следователно – налице е произнасяне от въззивният съд съобразно направеното искане.Правилността на изложените доводи в постановени акт –не могат да бъдат предмет на контрол, защото не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното и като счита,Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.06.2009г. по в. гр. д.№ 3664 по описа за 2007г. на Софийски градски съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.