В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. И. И. Папазова

при участието на секретаря

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 571 по описа за 2010г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид

следното:

Производството е с правно основание чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Й. Ц. и С. Й. П. със съдебен адрес в гр.С.,чрез процесуалния си представител-адвокат Д. против въззивно решение № 14 от 15.01.2010г. по в. гр. д.№ 464 по описа за 2009г. на Л.я окръжен съд, с което е отменено решение от № 221 от 9.06.2009г. по гр. д. № 39/2007г. на Л. районен съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, като е обявен за окончателен сключения на 1.04.2003г. предварителен договор, по силата на който М. И. К. /починала на 10.10.2004г./ се е задължила-чрез пълномощника си Е. А. Р. продаде на П. И. И. от гр.Бургас общо дванадесет на брой имоти за сумата от 6 500 щатски долара.

Като основание за допустимост на подадената касационна жалба касаторите се позоват на нормата на чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК по поставения въпрос за начина, по който следва да вземе решението си колективен административен орган, за да бъде то валидно и по-специално –дали е задължително същото да бъде подписано от председател и секретар, пред вид разпоредбата на чл. 15 ал. 2 т. 6 от ЗАП отм.. Следва да се посочи, че пред вид позоваването от страна на касаторите в представеното изложение на казуална практика на ВКС /решение № 600 от 13.07.2009г. по гр. д.№ 240/09г. и № 311 от 31.03.2009г. по гр. д.№ 6477/07г./ и приетото в т. 3 от ТР №1/2009г. на ОС на ГК и ТК на ВКС – като коректно настоящият съдебен състав квалифицира посоченото основание за допустимост-за такова по чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК.

Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.

Касационата жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови решението си и да приеме за неоснователен довода на ответната страна, че ответниците не са собственици на процесните имоти поради нищожност на административните актове, с които им е възстановена собствеността и с които те се легитимират за собственици, въззивният съд е счел, че е спазено изискването за форма.Мотивирал се е, че при липса на изрична уредба в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ,следва да намери приложение действащата към момента на издаването на актовете норма на чл. 15 от ЗАП отм., т. е. произнасянето на колективния орган следва да е с обикновено мнозинство.Тъй като такова е налице по всяко едно от спорните решения за възстановяване на собствеността, въззивният съд е счел, че наследодателката на ответниците е била собственик на процесните имоти към момента на подписване на процесния предварителен договор и е по установения ред е изразила воля за разпореждане с тях.

Пред вид тези решаващи мотиви на въззивния съд е ясно, че поставеният от касаторите въпрос за начина, по който следва да вземе решението си колективен орган, е от значение за изхода на спора.Същият обаче не е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което и подадената касационна жалба не следва да бъде допускана до разглеждане по същество.Това е така, защото в решенията си съдилищата приемат/така е прието и в цитираните от касаторите две казуални решения на ВКС/, че за да е нищожно решението на П. комисия, то трябва да е подписано от незаконен състав.Въпросът за законността на състава не може да бъде разрешен съобразно нормата на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ отм., тъй като в нея е изброен само състава на комисията, но не и как тя взема решенията си. Този въпрос следва да се разреши съгласно общата норма на чл. 15 ал. 2 т. 6 изр. последно от ЗАП отм.. Вложеният в нея смисъл не е посоченият от касаторите, че за да е валидно едно решение, взето от колективен орган, то следва да е подписано от председателя и секретаря на този орган, а смисълът е, че тъй като колективният орган взема решенията си с обикновено мнозинство, за да бъде удостоверено, че е налице изискуемото се обикновено мнозинство, е достатъчно актът да бъде подписан от председателя и секретаря на този орган.

В конкретния случай-видно от всяко едно от процесните решения на ПК,постановени в полза на наследниците на И. Й. Д. за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд и върху земеделски земи, то те са издадени от компетентен орган, действащ в законен състав/вж. в този смисъл приетото заключение на експертизата/, подписани са от повече от половината от членовете на ПК /на всички решения липсва по един положен подпис-те или са с шест подписа при седемчленен състав на комисията или са с четири подписа при 5 членен състав на комисията/ и в този смисъл - са издадени при спазване на законовото изискване за форма. Обстоятелството, че две от решенията не са подписани от председател/тъй като в единия случай-към 28.07.1995г. същият е бил в отпуск за временна нетрудоспособност, а в другия случай - на 1.08.2001г.- е бил освободен от длъжност/,а в други липсва по един подпис на член на комисията поради отсъствието им от работа на съответната дата - не дава основание за друг извод, тъй като решенията са взети с изискуемото се обикновено мнозинство.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 14 от 15.01.2010г. по в. гр. д.№ 464 по описа за 2009г. на Л.я окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.